О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 392/16.12.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5787 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на влязлото в сила решение № 195/ 16.07.2012 г. по гр. д. № 1137/ 2011 г. на друг състав на Върховния касационен съд. Молителят С. Г. З. твърди, че решението е неправилно и противоречи на друго влязло в сила решение – от 12.11.2010 г. по гр. д. № 2718/ 2007 г. на Софийски градски съд. Спазването на законния срок за подаване на молбата с искане за отмяна при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК обосновава с датата, на която е узнал за решението на Върховния касационен съд.
Ответниците по молбата възразяват, че е просрочена.
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от влизане в сила на последното решение. Решението на ВКС, чиято отмяна се иска, като необжалваемо е влязло в сила на 16.07.2012 г. – аргумент от чл. 296, т. 1 ГПК. Решението на Софийски градски съд, което според молителя му противоречи и е правилното, е влязло в сила на 14.12.2011 г. Това е датата, на която касационната жалба срещу него не е допусната до разглеждане с определение № 1159/ 14.12.2011 г. по гр. д. № 782/ 2011 г. на Върховния касационен съд. А. следва от чл. 296, т. 3 ГПК. Молбата с искане за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е подадена на 16.07.2013 г. Датата следва 16.10.2012 г. Това е последният ден от изтичането на законния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Всеки друг момент и в частност, този, на който молителят се е запознал със съдържанието на неправилното според неговите доводи решение, е без значение за валидното сезиране на Върховния касационен съд в извънредното производство по реда на глава ХХІV ГПК.
Различен аргумент не следва от опита на молителя да квалифицира искането за отмяна като такова по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с цел да обоснове срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и неговото спазване. Влязлото в сила решение по гражданско дело е негодно да покрие основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То поражда сила на пресъдено нещо по спорното материално правоотношение за субектите, спрямо които законът я разпростира (чл. 298, ал. 1 ГПК) и към определен момент – към етапа, в който са приключили устните състезания пред последната инстанция по събиране на доказателства. Установителното действие на силата на пресъдено нещо изключва извода, че с влизане на решението в сила нейните адресати откриват ново обстоятелство по смисъла на първото основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението като държавновластнически акт на правораздаване изключва окачествяването му като „писмено доказателство” по смисъла на второто основание на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на С. Г. З. ЕГН [ЕГН] с искане за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1137/ 2011 г. на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва от З. пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.