О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 27.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1473/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2089 от 08.03.2018 г., подадена от Община Стара Загора, чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 28 от 24.01.2018 г. по в.т.д. № 664/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по реда на чл.294 ГПК, с което е потвърдено решение № 385 от 24.07.2014 г. по т.д. № 383/2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора в обжалваните части – за осъждане на общината, на основание чл.59 ЗЗД, да заплати на „Бултранс” ООД : сумата 11 956.61 лв., с ДДС, представляваща стойност на извършени от дружеството разходи по поддръжката и обслужването на новоизградени 8 броя светофарни уредби в [населено място] за времето от 01.10.2010 г. до 14.04.2011 г., както и сумите: 33 125 лева; 30 102 лева; 28 874 лв. и 20 463 лева – представляващи разходи по реконструкция на светофарни уредби, регулиращи четири броя кръстовища /надлежно индивидуализирани/ в [населено място], ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба.
В жалбата се поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на изводите на съда за основателност на предявените от „Бултранс” ООД искови претенции. Касаторът твърди неправилно приложение на чл.59 ЗЗД, вкл. и по отношение на размера на претендираните разходи. В жалбата са развити подробни фактически и правни съображения във връзка с касационните основания, с искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество за отхвърляне на исковете – главни и акцесорни, с присъждане на разноски по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1. Трябва ли в производството по чл.59 ал.1 ЗЗД обеднялата страна да доказва, че не разполага с друга правна възможност за защита на претенцията си освен с иск за неоснователно обогатяване, съгласно чл.59 ал.2 ЗЗД и длъжен ли е съдът да изследва налице ли са предпоставките на чл.59 ал.2 ЗЗД; 2. Допустим ли е иск по чл.59 ал.1 ЗЗД, ако страната е разполагала с възможност да потърси правата си с друг иск; 3. За да се уважи иск по чл.59 ал.1 ЗЗД, трябва ли да бъде установен и доказан размерът на обедняването на ищеца; 4. Следва ли да се включва данък добавена стойност при определяне на обезщетение по чл.59 ал.1 ЗЗД; 5. Следва ли въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения на страните. Касаторът счита, че посочените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и приложена практика на ВКС /задължителна и казуална/. Твърдението за очевидна неправилност на атакуваното решение е основано на доводи, че въззивният съд е уважил изцяло искове по чл.59, ал.1 ЗЗД, без да са доказани от ищеца изискуемите от закона предпоставки – обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, причинна връзка между двете и съответно размерите на обогатяването и обедняването.
Ответникът по касация – „Бултранс” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита касационната жалба за частично недопустима – по отношение на първата искова претенция, с цена под законоустановения в чл.280, ал.3 ГПК минимум. В останалата част счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно разглеждане на делото, тъй като въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС, на която се позовава касатора, а не е налице и твърдяната очевидна неправилност на решението по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По същество твърди неоснователност на касационната жалба, по съображения, подробно развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално допустима в частта, с която се атакува въззивното осъдително решение по четирите искови претенции – за разходи по реконструкции на светофарни уредби. В частта, с която АС-Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 11 956.61 лв. – стойност на извършени от „Бултранс” ООД разходи по поддръжка и обслужване на новоизградени светофарни уредби, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК, в редакция към датата на депозиране на жалбата. Затова в посочената част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Атакуваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на посочените искови претенции от АС-Пловдив, след като с решение № 160 от 07.10.2016 г. по т.д. № 2148/2015 г. ВКС, състав на ІІ т.о. е отменил решение № 88 от 17.03.2015 г. по в.т.д. № 1506/2014 г. на АС-Пловдив. Изпълнявайки указанията в отменителното решение във връзка с доклада по делото, след конкретизация на петитума на исковете, съответно след допускане и приемане на комплексна съдебна експертиза и на икономическа експертиза, въззивният съдебен състав е приел за безспорно, че извършената от ищцовото дружество реконструкция на четири светофарни уредби на възлови кръстовища в [населено място], е извън предмета на договора от 14.04.2006 г., а необходимостта от извършването на тези дейности е възникнала във връзка с изискването на европейските стандарти за пълна замяна на електрическите крушки на жична основа със светодиодни такива. Преценявайки писмените и гласни доказателства по делото, решаващият съд е формирал изводи във връзка с изготвените от общината работни проекти за налагащата се реконструкция и свързаните с тях количествени сметки, както и с надлежно приемане на работата, без възражения. При определяне на разходите за реконструиране на четирите светофарни уредби, са съобразени всички приети по делото експертизи, според които средната пазарна цена към момента на извършване на реконструкциите – към м.декември 2009 г., е общо 112 564, с ДДС. В съобразителната част към решението са изложени и мотиви във връзка с включването на ДДС при извършване на СМР от регистрирано по ДДС лице, без наличие на сключен договор за изработка. С оглед констатациите на експертите за липса на аналитично осчетоводяване на разходите на дружеството, по делото не са установените преките разходи, вложени в реконструкцията на процесните светофарни уредби.
Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на атакувания съдебен акт е основано на твърдения за недоказаност на изискуемите от закона предпоставки за уважаване на исковете по чл.59 ЗЗД, с препращане и към изложените в касационната жалба оплаквания. Съгласно формираната практика на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, искането за достъп до касационен контрол на посоченото основание е мотивирано с оплаквания, попадащи в обхвата на основанията за касиране, без да е съобразена разликата между очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и неправилността на съдебния акт по см. на чл.281, т.3 ГПК.
Като неоснователно следва да се прецени и искането за допускане на касация по изрично формулираните правни въпроси. В изложението към жалбата са възпроизведени по-голяма част от въпросите, поставени от касатора при първоначалното касационно обжалване, вкл. и тяхното обосноваване. Независимо от липсата на изрично произнасяне по тези въпроси от съдебния състав на ІІ т.о. на ВКС,. по т.д. № 2148/2015 г., следва да се има предвид, че и при първоначалното въззивно разглеждане на делото, АС – Пловдив се е произнесъл по искове с правно основание чл.59 ЗЗД, каквато е и изрично определената правна квалификация при повторното въззивно разглеждане на спора. Поради това въпросите, свързани с предпоставките по чл.59, ал.1 ЗЗД и с размера на претендираните от ищцовото дружество разходи, с които общината се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на „Бултранс” ООД, не биха могли отново да послужат като основание за достъп до касация. Като преклудирани следва да се счетат въпросите, касаещи допустимостта на предявените искове по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Независимо от горното, предвид обективираните в атакувания съдебен акт фактически и правни изводи, основани на събраните по делото доказателства, необходимо е да се отрази, че въпроси от №№ 3 и 4 са съотносими към тяхната правилност, която не подлежи на преценка в стадия по селекция на жалбите. В тази насока е не само законодателното разграничение между основанията по чл.280 ГПК и тези по чл.281 ГПК, но и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните при произнасяне по съществото на спора, е значим за изхода на делото. Като недоказана следва да се прецени обаче поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не се установява допуснато от АС-Пловдив отклонение от задължителна практика на ВКС, вкл. и от цитираното в изложението решение по гр.д. № 1416/2010 г.
При този изход на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 3015 лв., съобразно формулираното в писмения отговор искане и приложения договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Община Стара Загора срещу решение № 28 от 24.01.2018 г. по в.т.д. № 664/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 385 от 24.07.2014 г. по т.д. № 383/2012 г. на Окръжен съд – Стара Загора за осъждане на общината, на основание чл.59 ЗЗД, да заплати на „Бултранс” ООД сумата 11 956.61 лв., с ДДС, представляваща стойност на извършени от дружеството разходи по поддръжка и обслужване на новоизградени 8 броя светофарни уредби в [населено място] за времето от 01.10.2010 г. до 14.04.2011 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 28 от 24.01.2018 г. по в.т.д. № 664/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив в останалата част.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на „Бултранс” ООД сумата 3 015 / три хиляди и петнадесет/ лева – разноски за настоящото производство.
В частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, определението може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от връчването му, с частна жалба, пред друг състав на ВКС, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: