О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София 20.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 150 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. А. К. от гр. М. против въззивно решение от 21.10.2009г. по в.гр.д. № 274 по описа за 2009г. на Монтански окръжен съд, с което е отменено решение от 23.03.2009г. по гр.д. № 72/08г.на Монтански районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от П. А. К. иск против А. Г. А. за изменение на решение от 7.01.2002г.по гр.д. № 176/01г.на МРС,с което родителските права по отношение на малолетното дете Г са предоставени на бащата,а на майката е определен режим на лични отношения и е осъдена да заплаща издръжка.
В представеното изложение като основание за допустимост се сочи нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,във връзка с поставения въпрос за интереса на детето. Позовава се на Постановление № 1 от 12.11.1974г.по гр.д. № 3/74г.на Пленум на ВС.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да прецени,че не следва да се изменят мерките относно упражняването на родителските права и да приеме,че не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.106 ал.5 от СК/отм./, въззивният съд се е мотивирал с обстоятелството,че установените по делото отрицателни факти за бащата/управление на МПС след употреба на алкохол,продължителен престой в чужбина,където и понастоящем работи като строител,ограничаване на контактите с майката от страна на бабата и дядото,които най-много са се грижили за детето/-не са нови,тъй като са били налице и към постановяване на решението от 7.01.2002г.по гр.д. № 176/01г. на МРС, позовал се е на изразеното от детето желание да живее при баща си и на новонастъпилите за майката обстоятелства- сключен трети брак със съпруг,който детето малко познава и родено в хода на производството –на 31.08.09г.второ дете. Съдът е отчел и съществуващото известно отчуждаване между майката и детето,което е обяснимо с оглед продължителното й отсъствие от страната.
Тезата на касаторката е,че при преценката на интереса на детето, въззивният съд не е съобразил факта,че бащата е напуснал пределите на страната,не полага лични грижи за детето,което е оставено под контрола и грижите на бабата и дядото,а майката живее в същия град,желае да бъде ежедневно и реално да упражнява родителските права. Акцентира,че съзнателно се пречи на майката да се вижда с детето и родителите на бащата го настройват срещу нея.
При тези данни-поставеният въпрос за интереса на детето е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с решаваща воля на съда. За същият обаче не може да се твърди,че е решаван противоречиво от съдилищата,защото преценката за интереса е винаги конкретна и зависи от установените по делото факти относно полаганите грижи и умения за възпитание,битови условия,социално обкръжение,привързаност на децата,помощ от трети лица и други,за,които е малко вероятно да са идентични при различните случаи.
Не е налице и твърдяното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като въззивното решение е постановено в съответствие,а не в противоречие с практиката на ВКС/и по специално с раздел V,във връзка с р.ІІ от цитираното Постановление № 1 от 12.11.1974г.по гр.д. № 3/74г.на Пленум на ВС/. Както е посочено и в Постановлението–за преценката по чл.106 ал.5 от СК са от значение не отделните обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства за конкретния случай,като въз основа на тях съдът следва да прецени дали са настъпили нови обстоятелства,влошаващи положението на детето при родителя,при когото го е оставено за отглеждане и възпитание,така и дали са налице нови обстоятелства,които биха подобрили положението му при едно ново разрешение. При преценката си съдът се ръководи от положението на детето и ефикасността на мерките.
В случая –единственото установено по делото ново обстоятелство е, че майката на детето от 2007г.се е установила в страната/от 2000г.-до 2007г.е била в Германия/,където е сключила нов брак,от който има друго дете. Това обстоятелство, обаче не може да не бъде разгледано и преценено с останалите установени по делото факти,а именно:1.майката е напуснала страната,когато детето е било на 3 години и в продължение на седем години,го е виждала само по три пъти в годината,2.сега е обвързана и има ново семейство,включително и друго дете,за което се грижи, 3.детето -не познава добре настоящия съпруг на майка си и не поддържа отношения с него,4.в апартамента,в който живее майката няма подготвена стая,пригодена за нуждите на детето/такава е била направена в дома на нейната майка/,5.детето не е изразило желание да живее в новата за него обстановка, с нея. Преценката на тези обстоятелства,не дава възможност да се направи извод,че при изменение на мерките за упражняване на родителските права ще се подобри положението на детето,тъй като установените към този момент данни са,че детето се развива изпреварващо по отношение на интелектуалното развитие,с отличен успех,посещава училище”Европа”,където е призьор в национални състезания, разполага с отлични условия на живот,спокоен е в установената среда,която му е позната и е установил приятелства.
Фактът,на който се позовава касаторката,че бащата е напуснал пределите на страната и не полага лични грижи за детето- не е ново обстоятелство и само по себе си –то не може да обоснове изменение на мерките,още повече,че към настоящия момент – няма данни де се отразява неблагоприятно на детето.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да пиреме,че интересът на детето е преценен от въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС,поради което не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
С оглед на горното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.10.2009г. по в.гр.д. № 274 по описа за 2009г. на Монтански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.