О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 07.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 268/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С” О. със седалище в гр. Б. чрез процесуалния представител на дружеството адв. Д, срещу постановеното от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, определение № 13 от 07.01.2010 г. по ч. т. д. № 774/2009 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на „С” О. – гр. Б. срещу определение № 148 от 08.05.209 г. по ч. т. д. № 102/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е разрешен спор за подсъдност между С градски съд и Окръжен съд – Б. и е постановено гр. д. № 285/2007 г. по описа на Софийски градски съд да бъде разгледан като първа инстанция по правилата за местна и родова подсъдност от Софийски градски съд.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че правото му да обжалва определението относно подсъдността е признато в разпоредбите на чл.122 от ГПК и чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, поради което отказът на тричленния състав да разгледа по същество подадената частна жалба е незаконосъобразен.
Ответникът по частната жалба Н. Г. Г. не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
За да остави без разглеждане подадената от „С” О. частна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че обжалваното определение, с което по реда на чл.122 от ГПК е разрешен спор за подсъдност между различни съдилища, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и в нормата на чл.122 от ГПК не е предвидена възможност за обжалването му пред Върховен касационен съд. Оттук е направен извод, че определението е извън кръга съдебни актове по чл.274, ал.2 от ГПК, които могат да бъдат предмет на контрол за законосъобразност от страна на Върховния касационен съд.
Обжалваното определение е неправилно.
В разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК е предвидена обжалваемост на две категории определения – такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и други, за които законът изрично постановява възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба /т.2/. Определението, с което компетентният по правилата на чл.122 от ГПК съд разрешава спор между различни съдилища относно подсъдността на конкретен правен спор, попада в кръга определения по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като процесуалната възможност за обжалването му произтича от нормата на чл.121 от ГПК. Последната постановява изрично, че заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността, какъвто характер несъмнено притежава и определението по чл.122 от ГПК. Систематичното място на чл.122 от ГПК след текста на чл.121 от ГПК не обосновава обратен извод – за изключване на определението по чл.122 от ГПК от визираните в чл.121 от ГПК обжалваеми актове относно подсъдността. Релевантен при преценката за допустимост на обжалваното определение е процесуалният спор, по повод на който е постановено същото, а след като разрешеният спор е за подсъдност, определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд по силата на изрична законова норма – чл.121 от ГПК.
Допустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и с разрешението, дадено в т.5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което определенията по чл.92 и чл.93 от ГПК /отм./ подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.93, ал.2 от ГПК /отм./, която регламентира разрешаването на спорове за подсъдност между съдилищата и възможността за обжалване на определението по спора за подсъдност /ал.2/, е аналогична по съдържание с разпоредбите на чл.121 и чл.122 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс. Поради идентичността на правната уредба, задължителните указания в цитираното тълкувателно решение относно възможността за обжалване на определението, с което е разрешен спор за подсъдност между съдилищата, не са изгубили значението си.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено като делото се върне на постановилия го тричленен състав на Първо отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за разглеждане и произнасяне по съществото на подадената от „С” О. частна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното от тричленен състав на Първо отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд определение № 13 от 07.01.2010 г. по ч. т. д. № 774/2009 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на „С” О. – гр. Б. против определение № 148 от 08.05.209 г. по ч. т. д. № 102/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за разглеждане по същество на частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :