О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
[населено място], 11.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3397 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Ц., чрез процесуалния му представител адв.М. М. срещу решение № 195/20.07.2015г. по т.д. № 61/2015г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение № 195/23.12.2014г. по т.д. № 76/2014г. на Окръжен съд- Плевен е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 10 784лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания поради ампутиране на десен крак, ведно със законната лихва от 10.06.2013г. до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] и третото лице помагач – И. И. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че претендираната от касатора вреда – болки и страдания поради ампутиране на десен крак, не е настъпила в резултат на процесното ПТП. Този извод е бил направен от апелативния съд въз основа на обсъждане на заключенията на вещото лице – ортопед и травматолог и вещото лице – съдов хирург, при съпоставяне едно с друго и предвид безспорно установените факти от писмените и гласни доказателства – за непосредствено претърпяна травма на ляв крайник в резултат на ПТП; за отдалеченост на проявлението във времето между това травматично увреждане и острата исхемия на другия крак; разликата между артериалната емболия / каквато е диагнозата в процесния случай по медицинска документация/ и белодробната емболия / каквато не е налице и до която е възможно в 70% от случаите да доведе приложената спрямо касатора хирургическа интервенция по отношение на левия крак – образуване на тромб във вената на левия крак и отвеждането му в белия дроб, но не и в десния крак/. Изрично въззивната инстанция е счела, че обсъждането на другите събрани доказателства извън заключенията по назначените СМЕ, не може да мотивира в достатъчна степен извод за неприемане на заключенията по чл.202 ГПК. С оглед на недоказаността на причинната връзка между процесното ПТП и посоченото по-горе травматично увреждане ВтАС е приел, че искът за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ампутация на десен крайник е неоснователен.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следният процесуалноправен въпрос: „ Следва ли резултатът от експертизата да се разглежда от съда игнорирано от останалия доказателствен материал или експертното заключение, дори и да е изискано с оглед липсата на специални знания у съда, трябва да се разглежда в съпоставка с останалия доказателствен материал ?“ Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие на произнасянето на ВтАС по този въпрос със съществуваща задължителна практика на ВКС – Решение № 60/25.03.2013г. по т.д. № 475/2012г. на ВКС , II т.о. и Решение № 118/15.05.2012г. по гр.д. № 588/2011г. на III г.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос не покрива изискването за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на ВтАС.
В решаващите си мотиви апелативният съд не е изключил принципната възможност за обсъждане на заключенията на вещите лица, притежаващи специални знания относно установяване на релевантни за спора факти с останалия доказателствен материал. Така и самият той, за да достигне до извод, че не може категорично да се установи причинна връзка в конкретния случай между ПТП и вредата, е обсъдил заключенията при съпоставка със свидетелските показания и писмените доказателства. И след извършването й е обосновал извод, че последните не могат да опровергаят становищата на вещите лица.
Видно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя изведения правен въпрос и с оглед оплакването си срещу въззивното решение, че съдът е приел липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и последвалата ампутация на десен крайник, въпреки изказаните разнопосочни мнения на вещите лица по отделните СМЕ по този проблем. Следователно е направено оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт.
Общите основания за неправилност на обжалваното решение / чл.281,т.3 ГПК/, макар и да отговарят на изискването за редовност на касационната жалба относно точното им и мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, не могат да запълнят изискуемото съдържание на основанията за допускане на касационно обжалване / чл.280, ал.1 ГПК/. Във фазата на селектиране на касационната жалба касационната инстанция не извършва проверка на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Тази проверка ще се осъществи едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ВтАС.
Разноски за производството не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №195/20.07.2015г. по т.д. № 61/2015г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение № 195/23.12.2014г. по т.д. № 76/2014г. на Окръжен съд- Плевен е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Г. Ц. Ц. срещу ЗД [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 10 784лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания поради ампутиране на десен крак, ведно със законната лихва от 10.06.2013г. до окончателното плащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.