О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
[населено място], 18.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2740 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. З. К. против решение № 4063/18.06.2018г. по гр.д. № 12699/2017 г. на Софийски градски съд за потвърждаване на решение от 05.06.2017г. по гр.д. № 15313/2015г. на СРС за признаване за установено, че касаторът дължи на ДФ „Земеделие“ сумата 24 446 лв. /главница/, на осн. т.4.4, б.”а” от Договор № 10/112/06618 от 19.05.2010 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г.- 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно със законната лихва от 28.02.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 496,70 лв.- обезщетение за забава за периода 17.12.2013 г.- 27.02.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 359/ 2014 г. на РС-Кюстендил.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, евент. за неправилност на въззивното решение, както и за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията ДФ „Земеделие“ не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен Договор от 19.05.2010г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г.- 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, според клаузата на чл.1.1 от който разплащателна агенция се задължил да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв.- за изпълнението на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в Бизнес- план по проект № 10/112/06618 и включени в Приложение № 1 към договора. Помощта по т.1.1 е следвало да бъде изплатена на два етапа при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Съгласно т.3.1 от договора ползвателят се задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес- плана, в срок до 19.05.2013 г. /годината на проверка, следваща с 3 години датата на сключване на договора- според т.3.2 от същия/. Прието е за установено, че фондът е превел по сметка на касатора сумата 24 446 лв., представляваща първо плащане от договорената финансова помощ. Въз основа на доказателствата въззивният съд е счел за неизпълнени следните инвестиции: след изтичане на посочения в т.3.1 от договора срок /19.05.2013/ са били закупени плуг, моторна пръскачка, дисковата брана; посадъчният материал, представляващ 200 бр. фиданки орех – на стойност 800 лв. е закупен преди изтичане срока на договора- с Договор за покупко- продажба от 26.04.2013 г., но липсват доказателства по делото към 19.05.2013 г., т.е. по- малко от месец след това закупените от ответника фиданки орех да са били засадени и да са формирали посочената в процесния договор овощна градина с площ от 19.756 дка. Представеният договор за аренда на земеделска земя от 01.10.2010 г. е с нотариалната заверка на датата и подписите на страните по договора от 7.06.2013 г., поради което съдът е зачел правното му действие от последната дата, като е намерил, че не са ангажирани доказателства от касатора, че земеделските земи с обща площ от около 19 декара са били фактически обработвани преди изтичане срока на договора за финансова помощ- 19.05.2013 г. СГС е приел, че съобразно докладна записка, съставена на 27.09.2013 г. от контролните органи на фонда, се установява наличие на насаждения от орехи само върху 8.33 дка земеделска площ, вместо върху посочените в заявлението на земеделския производител 19.756 дка, като икономическият размер на земеделското му стопанство не е увеличен най- малко с 3 икономически единици към периода на проверка на изпълнението на бизнес- плана, а данните показват ръст от 0.27 ИЕ спрямо първоначалното състояние. Поради което е направено заключение, че ползвателят не е изпълнил визираните в процесния договор задължения, конкретизирани в бизнес- плана към него, в посочения в договора срок, а именно до 19.05.2013 г. Като е съобразил клаузата на т.4.4 от договора СГС е намерил, че фондът е длъжен да откаже извършването на второ плащане и следва да изиска възстановяване на цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва в горепосочения случай.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Могат ли договорите за отпускане на безвъзмездна финанасова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, да бъдат разваляни от ДФ „Земеделие“, без да бъде даден подходящ срок за изпълнение на бенифициента, съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД и при какви условия; в частност, с оглед приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД in fine, могат ли тези договори да бъдат квалифицирани като „фикс-сделки“ и при какви условия?; 2 / Подлежат ли на разглеждане от гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за възстановяване на изплатени като първо плащане суми, ведно със законните лихви, по договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони? Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният първи въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд. Връщането на предоставената безвъзмездна финанасова помощ е обосновано от конкретното съдържание на клаузата по т.4.4 вр. т.2.3 и т.2.4 от процесния договор, предвиждаща възстановяване на първото плащане при неизпълнение от страна на ползвателя на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес-плана в уговорените срокове, или при неточното им изпълнение и/или в случай, че изискуемите документи за доказване на извършените дейности не са предадени, както и ако икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверката. Наличието или не на писмено предупреждение и даване на подходящ срок за изпълнение, като елементи от общия фактически състав на чл.87 ЗЗД, не е разглеждано от СГС. Освен това изрично въззивният съд е посочил, че в срока за отговор на исковата молба С. К. не е подал такъв и не е направил конкретни възражения.
Вторият правен въпрос има отношение към допустимостта на обжалваното решение, като касаторът поддържа довод за неподведомственост на спора на гражданския съд. Настоящият състав на ВКС счита, че не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по този въпрос е налице съдебна практика на ВКС, която е непротиворечива и не се нуждае от осъвременяване, тъй като обжалваното решение на СГС е постановено на 20.06.2018г., т.е. при идентична нормативна уредба. В постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 246/23.02.2018 г. по т.д. № 571/2017г. на ВКС, II т.о., Решение № 172/06.02.2018г. по т.д. № 153/2015г. на ВКС, I т.о. и др. е прието, че исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие“ по Наредба № 9/03.04.2008г., сключен с ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г., са подведомствени на гражданските съдилища. Приложимият ред за защита на правата и на двете страни по този договор е по реда на ГПК, предвид гражданскоправния характер на договора и споровете във връзка с неговото изпълнение/неизпълнение. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с цитираната съдебна практика.
Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени условията на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на СГС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4063/18.06.2018г. по гр.д. № 12699/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: