О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
Гр.София, 19.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 179 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. Ц., гр. В. срещу решение № 1283/04.12.2008г., постановено по гр.д. № 1380/2008г. от Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 961/26.03.2008г. по гр.д. № 2863/06г. на Варненския районен съд. С това решение касаторът е осъден да заплати на “Б” Е. сумата от 3386.45 лв., представляваща разликата между получен аванс по договор от 04.05.2001г. и отчетената сума.
Касаторът поддържа, че съдилищата са се произнесли по недопустим иск, а допускането на касационното обжалване ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът “Б”Е. , гр. В. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице сила на присъдено нещо по воденото между страните гр.д. № 507/03г. по описа на Варненския районен съд. Решаващият състав е направил разграничение между сумите, получени като аванс от ответника за исковия период и сумата по другото дело, като е изложил съображения, че липсва идентичност между двете претенции.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, тъй като същите се отнасят до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка относно момента и начина на предоставянето на авансовите суми и тяхното отчитане. Изводите на инстанцията по същество са основани не на различно тълкуването на приложимите правни норми, а на обсъждането и съпоставянето на фактите и обстоятелствата по двете конкретните дела. Доводите за неправилност на решението не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1283/04.12.2008г., постановено по гр.д. № 1380/2008г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.