О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
С., 27.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1259 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], С., ЕИК[ЕИК], срещу въззивно решение от 25.05.2011 г. на Софийски градски съд, ІІб въззивен състав, постановено по гр.д. № 1606/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна В. Д. В. чрез адв. Р. А. от АК – С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима – постановена по иск с цена под 10 000 лв.; не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на разноските за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК и от легитимирана страна
С оглед предмета на процесната сделка – доставка на топлоенергия и предвид обстоятелството, че страна /потребител/ по нея е физическо лице, същата, съгласно изричната разпоредба на чл. 318, ал. 2 ТЗ, не представлява търговска продажба. Доколкото претендираното вземане не е от търговска сделка, то и делото, имащо за предмет установяване на това вземане не е търговско, а гражданско. Изискванията по чл. 280, ал. 2 ГПК за цената на иска е той да е над 5000 лв., както е и в случая – исковата претенция е за сумата 7 416,06 лв.
Жалбата отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, като е приложено и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. Д. В. е предявил против [фирма], С. иск за установяване в отношенията между тях, че не дължи сумата от 7 416,06. Тя му била начислена като на потребител на електрическа енергия – собственик на вилен имот в [населено място] в резултат на извършена от служители на доставчика подмяна на електромерите, монтирани на улицата и извършена корекция въз основа на констативен протокол по методика, установена в Общите условия.
Искът е отхвърлен и от двете инстанции.
Съдът е приел за установено от събраните по делото доказателства, че няма виновни действия или бездействия на В. В. във връзка с ползването и отчитането на доставената му електрическа енергия.
Съдът, като се е аргументирал с чл. 82 ЗЗД е посочил, че само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, когато не е доказано виновно поведение от съконтрахента, е недопустимо да се коригират сметките на вече доставената електрическа енергия. Същото се отнася и при установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство. Прието е още, че доставчика не може да се позовава на клаузи в Общите условия, които са в обратен смисъл, а и те са нищожни /не е изложил съображения за това си правно заключение/.
Изложението към касационната жалба като цяло съставлява становище за начина, по който трябва да бъде решено делото и по характера си е оплакване за неправилност.
Поставен е въпроса „за правната уредба, правната същност и последици на породеното в полза на [фирма] потестативно право да извърши корекции на сметките на потребителя, пораждащ задължение на потребителя на електроенергия за заплащане на коригираните сметки, изготвени по реда на общите условия при констатирано нарушение, водещо до неотчитане на преминаващата през средството за търговско измерване употребена електрическа енергия”.
Въпросът съдържа в себе си признание на правото на касатора да коригира сметките на потребителите, от друга страна е общ и хипотетичен или, няма белезите на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е разяснено и в ТР 1-2009-ОСГТК.
От съдържанието на изложението, съставът на Върховния касационен съд приема, че уточнени, въпросите, повдигнати от касатора са за правната възможност доставчикът да направи едностранна корекция на сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия по силата на Закона за енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма]; нищожна ли е клаузата на чл. 25 от Общите условия.
Въпросите са от значение за постановения в обжалваното решение резултат.
Поддържа се, че възприетото от въззивната инстанция е в противоречие с приложените към изложението съдебни решения.
К. е цитирал като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но се е обосновал само с противоречива съдебна практика – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представените съдебни актове са постановени от въззивни състави на Софийски градски съд, Плевенски окръжен съд, Ловешки окръжен съд, но нито са официални преписи, нито са разпечатки от електронните страници на съдилищата или правните информационни системи. Отделно, с изключение на три решения на Ловешки окръжен съд, които според цената им са изключени от касационен контрол /ако се приеме за вярно съдържанието на приложените документи/, за останалите съдебни актове няма данни и да са влезли в сила, което значи, че не могат да служат като съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /ТР 1-2009-ОСГТК/.
В част от съдебните актове съдилищата са установили наличие на противоправно виновно поведение на потребителя, което значи, че обстоятелствата не са идентични с тези по настоящия спор.
Накрая, налице е и формирана съдебна практика на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, така, че дори и да е съществувала противоречива практика по повдигнатите въпроси, тя е уеднаквена. Тълкуването, дадено с решенията по чл. 290 ГПК е задължително за по-долните инстанции и в случая, въззивният съд се е съобразил с него.
С Р-165-2009-ІІ ТО по т. д. № 103/2009 г. Р-104-2010-ІІ ТО по гр. д. № 885/2009 г., Р-26-2011-ІІ ТО по т. д. № 427/2010 г., Р-189-2011-ІІ ТО по т. д. № 39/2010 г. е изяснено, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание – както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове – Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004 г./. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Разпоредбата на чл. 25 от Общите условия, даваща възможност доставчикът да извършва едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, нарушава основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 25.05.2011 г. на Софийски градски съд, ІІб въззивен състав, постановено по гр.д. № 1606/2011 г.
ОСЪЖДА [фирма], С., ЕИК[ЕИК] да заплати на сумата в размер на В. Д. В. 500 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: