О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№394
гр. София,07.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2355 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. И срещу определение от 19.02.2013г. по гр. д. № 3392/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се уважи подадената от него молба за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивната жалба. Сочи, че пенсията от 496 лева му позволява да се издържа, но не и да заплати държавна такса в размер на 4 800 лева. Твърди, че притежаваният от него етаж от къща в село, намиращо се „в дълбоката провинция”, не предпоставя възможност за плащане на държавната такса, тъй като това е жилището на семейството му и не може да бъде продадено.
Ответникът по жалбата, поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение подадената от А. И молба за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба, апелативният съд е приел, че жалбоподателят има средства да внесе определената му държавна така, като е отчел факта, че жалбоподателят притежава етаж от къща и получава пенсия от 496 лева. Взето е предвид, че представената декларация не дава пълна информация за имущественото състояние на страната, вкл. липсват данни за здравословното състояние на лицето.
Определението е правилно.
Въззивният съд е извършил съвкупна преценка на обстоятелствата от значение за преценката дали страната има достатъчно средства за покриване на дължимата по жалбата държавна такса, въз основа на която е достигнал до извода, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателя от заплащането й. Следва да бъде споделено становището на апелативния съд, че при едночленно семейство, наличие на собственост върху етаж от къща в [населено място] село и при липса на данни за влошено здравословно състояние на страната, сочещи, че не е налице необходимост от направата на разходи за издръжка на друг член на семейството, съответно за семейно жилище или с оглед здравословното състояние, при месечен доход на лицето от 496 лева /пенсия/, то е в състояние за заплати таксата по жалбата от 4800 лева. Трябва да се има предвид, че възможността да се заплати дължимата държавна такса не се обуславя от наличието на парични средства в размер на таксата, а от значение е цялостното имуществено състояние на лицето и факторите, които влияят върху него, като включително се преценя дали имущественото състояние позволява държавната такса да бъде заплатена от лицето посредством заемни средства.
Предвид изложеното, атакуваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.02.2013г. по гр. д. № 3392/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.