Определение №394 от 41712 по гр. дело №133/133 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 394

С. 14.03.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 133 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Българска национална телевизия [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт С. против въззивно решение № 6500 от 26.09.13г. по в.гр.д. № 5541 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.02.13г. по гр.д.№ 10454/12г.на районен съд С., като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос – при извършен подбор по чл.329 от КТ работодателят длъжен ли е да оценява работник, подлежащ на подбор, който не е полагал труд през последните няколко години.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ уволнение е незаконосъобразно на две основания. Първото е поради липса на доказано реално осъществено съкращаване в щата към датата на уволнението 7.09.11г./Съдът е приел, че взетото от УС на Б. решение на 1.04.11г. за намаляване числеността на персонала към месец септември на 2 щ.бр.за „редактор”, не е отразено в последващите щатни разписания от 2.05.11г. и 16.05.11г.,които не предвиждат намаление на щатните бройки за тази длъжност, а увеличение от 6 на 10 бройки/. Второто основание е незаконосъобразен подбор, защото от предвидените общо 11 критерия, ищцата е била оценявана камо по три /”образование за длъжността”, ”допълнителна квалификация” и „трудов стаж”/ по наличните писмени документи. По останалите показатели: „Умения, свързани с новите технологии”, „Полифункционални умения”, „Организационни умения и работа в екип”, „Трудова заетост в момента”, „Оценка на предаванията, в които работи”, „Предложени авторски проекти през последните пет години”, „Реализирани авторски проекти през последните пет години” и „Участие в обществено значими проекти през последните пет години” не са й поставени никакви оценки с мотива, че тя за продължителен период от време – от 20.12.2006г. до 4.09.11г.- е била в отпуск.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос, касаещ осъществения подбор, е от значение за изхода на спора и съставлява годно общо основание за допустимост. Въз основа на него обаче касационно обжалване не може да се допусне, поради липса на изискуемо се съгласно чл.280 ал.1 т.3 от ГПК специално основание. Въпросите, касаещи подбора вече са разрешени със задължителна практика – ТР № 3 от 16.01.2012г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС, която въззвният съд е съобразил. Работодателят е длъжен да извърши подбора съобразно двата установени в чл.329 от КТ критерия – „професионална квалификация” и „ниво на изпълнение на възложената работата” Те имат обективни признаци и тяхното спазване може да се установява с всякакви доказателствени средства. Законът изисква на работа да бъдат оставени тези, които имат по-висока квалификация и работят по- добре, поради което, не може да се уволни работник или служител без да се оцени качеството на изпълнение на възложената му работа. Обстоятелството, че през последните пет години не е полагал труд, не може да обоснове нарушение на закона. В цитираното тълкувателно решение е прието, че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 от КТ подлежи на контрол от страна на съда ,а такъв не е възможен в хипотеза, когато работодателят въобще не е оценил нивото на изпълнение на възложената работа на уволнения от него служител.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6500 от 26.09.13г. по в.гр.д. № 5541 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top