О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
Гр.С., 13.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
изслуша докладваното от съдия П. Х.
ч.т.д. № 1389/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на П. М. Е. [населено място] – адв. Г. А., против определение № 425/12.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 552/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ с-в, с което е оставена без разглеждане предходна частна жалба на същия жалбоподател против определение № 10350/20.05.2014 г. по гр.д.№ 11186/2013 г. по описа на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.248 ГПК.
В частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение, с което, след отмяна на действията на ЧСИ С. Я. по и.д.№ 201284402152 по реда на чл. 435 ал.4 и сл. ГПК, в производството по чл. 248 ГПК съдът е изменил постановеното решение и е осъдил взискателя П. М. Е. да заплати сторените от третото за изпълнителното дело лице – РЕФРЕШ К. Е. съдебно-деловодни разноски, в размер на 525 лв. Според становището на частния жалбоподател, той не следва да търпи последиците от порочните действия на съдебния изпълнител, излага и други оплаквания по същество против определението по гр.д.№ 11186/2013 г. на СГС.
Постъпил е отговор от насрещната страна – РЕФРЕШ К. Е. [населено място], чрез пълномощника й адв. Ц. А., с който се оспорва допустимостта /поради липса на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК/, както и основателността на частната жалба. Моли се тя да не бъде допускана до разглеждане, евентуално да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
Обжалваното определение на Апелативен съд – С. е мотивирано с недопустимост на частната жалба, на основание изричната норма на чл.248 ал.3 изр.2 ГПК, вр. чл.437 ал.4 ГПК.
Съгласно чл.248 ал.3 ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който може да се обжалва решението, а видно от разпоредбата на чл.437 ал.4 ГПК, постановеното решение по жалба срещу действия на съдебен изпълнител не подлежи на обжалване. Следователно, в тази хипотеза не е предвиден инстанционен контрол на определението по чл.248 ГПК и частната жалба против него правилно е била оставена без разглеждане от САС.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба не е представил доказателства за извършването на разноски във връзка с настоящото производство, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 425/12.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 552/15 год. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: