О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
[населено място], 20.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 45 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кий Дизайн“ЕООД срещу решение № 243/02.08.2017г. по в.т.д. № 115/2017г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е частично отменено решение № 438/02.11.2016 г. по т.д. № 457/2014г. на ПОС и вместо него е отхвърлен искът с правно осн. чл.145 ТЗ на касатора против Е. Р. Р. за заплащане на сумата от 70 500лв., представляваща причинени от ответницата като управител на „Кий Дизайн“ООД имуществени вреди, изразяващи се в извършени без правно основание плащания, а именно: плащане по банков път от 16.11.2011г. на сумата от 22 000лв. в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД, плащане по банков път на 11.04.2011г. на сумата от 31 000лв., извършено в полза на „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД и плащане на сумата от 17 500лв. в полза на „Спа Сибир“ЕООД и в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касацията Е. Р. Р. оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, ПАС е приел, че ответницата е била управител на дружеството-касатор, като общото събрание на съдружниците в него е взело решение за предявяване срещу нея на иск по чл.145 ТЗ. По отношение на претенцията, касаеща претърпени от касатора вреди в резултат на извършени три плащания от страна на дружеството, чрез неговия управител в полза на „Каза Сичилия Булгария“ООД, „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД и „Спа Сибир“ЕООД, въззивната инстанция е счела, че искът не е бил доказан от ищеца. Не е било установено дали от осъществените плащания са настъпили вреди за дружеството, тъй като те са въз основа на сключени сделки, за които липсват в исковата молба твърдения, че са симулативни. Освен това ПАС е счел, че не е доказано наличие на вреда, тъй като плащанията са извършени срещу придобиване на друг актив – стока, услуга и пр. Според решаващия състав от действащото законодателство с оглед на факта на „свързаност“ по смисъла на §1, ал.2 ДР на ТЗ между касатора и „Каза Сичилия Булгария“ООД и „Пи Джи Ес Сървисис“ЕООД не може да се извлече презумпция, че извършените плащания са фиктивни. По отношение на плащането към „Спа Сибир“ЕООД въззивният съд е приел, че ищецът не е представил договора за абонаментно счетоводно обслужване, опис на документите, предмет на проверката за първото и второто полугодие на годината и липсва поставена задача на ССЕ в тази връзка. Поради което ПАС не е споделил доводите на касатора, че има двойно плащане за една и съща счетоводна услуга, респ. че второто плащане на 17 500лв. е без основание.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад, съответно без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?; 2/ Длъжна ли е страната да доказва твърдените от нея отрицателни факти, когато има интерес от това?; 3/ за задължението на въззивния съд да посочи в мотивите към решението си кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства; 4/ за задължението на въззивния съд, касаещо събиране на доказателства по делото във връзка с назначаване на експертиза/ допълнителна или повторна/, след като е приел, че от изслушаното по делото заключение не се установява релевантният факт, за установяване на който е допусната експертизата; 5/ При наличието на свързаност по смисъла на §1, ал.1, т.1 от ДР на ТЗ между лице, страна по сделка с търговското дружество и управителят на това дружество, следва ли получаването на престацията от страна на дружеството по тази сделка да се докаже с други доказателствени средства, извън сключения между свързаните лица договор? Като допълнително основание за селектиране на касационната жалба касаторът въвежда това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ – поради противоречие на обжалванатото решение на ПАС със задължителна практика на ВКС: по първи въпрос – с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 129/29.06.2015г. по гр.д. № 7040/2014г. на ВКС, III г.о., Решение № 788/27.04.2011г. по гр.д. № 120/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 549/29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 172/23.02.2010г. по гр.д. № 386/2009г. на ВКС, III г.о., Решение 385/10.05.2010г. по гр.д. № 1245/2009г. на ВКС, III г.о. и Решение № 700/06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010г. на ВКС, IV г.о.; по втори въпрос – с Решение № 394/18.05.2010г. по гр.д. № 1584/2009г. на ВКС, III г.о.; по трети въпрос – с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 553/27.06.2013г. по гр.д. № 196/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 65/30.07.2014г. по т.д. № 1656/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 101/28.10.2016г. по гр.д. № 853/2016г. на ВКС, II г.о. и много други; по четвърти въпрос – с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 267/04.03.2014г. по гр.д. № 30/2013г. на ВКС, I г.о. и по пети въпрос – с Решение № 179/12.01.2016г. по т.д. № 353/2014г. на ВКС, I т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че първият процесуалноправен въпрос отговаря на изискванията към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В решението на първоинстанционния съд е прието, че с оглед разпределението на доказателствената тежест ответникът по иска с правно осн. чл.145 ТЗ следва да докаже, че процесните три плащания са извършени по повод на дружествените дела и осчетоводените три броя фактури обективират реално изпълнена стопанска операция. Предвид констатираната липса на доказателства в тази насока, ПОС е заключил, че управителят не е провел успешно пълно и главно доказване на горепосочените релевантни за спора факти. Във въззивната жалба въззивницата Е. Р. е изложила оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест и въобще за липса на дадени указания в тази насока. С въззивното решение ПАС е приел, че не е доказана от ищеца претенция във връзка с плащанията по трите фактури, както и че в тежест на дружеството е да установи настъпването на вреди за него в резултат на същите плащания. Същевременно последователно в практиката си, подробно цитирана от касатора, ВКС приема, че когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146, ал.1 ГПК. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за пръв път във въззивното производство.
Предвид осъществяване както на основната, така и на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на съответствието му с цитираната от касатора задължителна съдебна практика на ВКС по въпроса: Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад, съответно без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?
Въпроси от втори до пети включително са обусловени от разрешението по първия правен въпрос, поради което по тях настоящият състав ще вземе отношение при извършване на същинската касационна проверка на въззивното решение.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1410 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 243/02.08.2017г. по в.т.д. № 115/2017г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора „ Кий Дизайн“ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1410лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: