О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 11.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 2338 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Д. П. Д., приподписана от адв. Д. Ж. от Т., против въззивно определение № 59/20.01.2015 г. по ч.гр.д. № 797/2014 г. на Добричкия окръжен съд.
С него е потвърдено определението на Добричкия районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 440 ГПК.
Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му.
Насрещната страна [фирма] е отговорило, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Касаторът, след изрични указания на администриращия съд по чл. 285, ал. 1 ГПК, е представил изложение, в което няма посочен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил атакувания резултат, нито е изложил обосновка по допълнителните условия, предвидени в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Както е разяснено в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС, касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да го формулира или извлече от съдържанието на касационната жалба; Върховният касационен съд може единствено да конкретизира или преформулира поставения от касатора правен въпрос.
Цитирането на правна норма – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и нейното съдържание, не замества изискването за поставяне на правен въпрос, нито обосновава наличие на допълнителните условия по цитирания текст – защо разрешаването на повдигнатия правен въпрос се явява от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. В същото време касаторът е приложил ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което би имало отношение към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Само за пълнота, тъй като съображението на въззивния съд да прекрати производството е липсата на правен интерес от иска по чл. 440 ГПК, ако правният проблем, който има предвид касатора, е за правния интерес на трето на изпълнителния процес лице да предяви иск по чл. 440 ГПК, когато взискателят е ипотекарен кредитор, следва да се посочи, че той е намерил трайно разрешение в съдебната практика, която е съобразена при постановяване на въззивното определение. Въззивният съд установил, че Д. П. Д. е предявил иск по чл. 440 ГПК, като твърди, че притежава в собственост идеална част от имота, изнесен на публична продан от ЧСИ. Имотът е ипотекиран от длъжника П. Д. и неговата съпруга за дълг към [фирма], София. Ипотеката е вписана на 20.03.2008 г., а Д. Д. е предявил срещу длъжника П. Д. през декември 2012 г. иск за възстановяване на запазена част от наследството на П. Д. Х. и от наследството на С. П. Х. чрез намаляване на извършени от тях дарения на недвижимия имот, предмет на публичната продан в образувания изпълнителен процес. С влязло в сила решение на 19.12.2013 г. искът е уважен за 18000/56800 ид.ч., като решението по чл. 31 ЗН е конститутивно и има действие за вбъдеще, т.е., правата на Д. Д. са придобити след вписване на ипотеката и започване на изпълнителното производство. Съгласно установената съдебна практика, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, но това принудително изпълнение е инициирано от взискател ипотекарен кредитор, вписал ипотека върху имота преди придобиването му от ищеца, то липсва правен интерес от иска за установяване, че длъжника не е собственик на вещта. Противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран имот се определят от поредността на вписванията. Когато ипотеката е вписана преди придобивната сделка, приобретателят няма правен интерес от иск по чл. 440 ГПК, независимо дали е в държане на имота. Собствеността на ищцата върху имотите, предмет на принудително изпълнение не се оспорва; правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената ипотека върху имотите преди придобиването на собствеността им от ищцата.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 59/20.01.2015 г. по ч.гр.д. № 797/2014 г. на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: