О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 21.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1548 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. на о. срещу определение от 04.07.08г. по гр.д. №452/08г. на Шуменския окръжен съд.
Ответникът в производството – М. С. Р. от гр. Ш. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ гражданско отделение, намира частната жалба за редовна и процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение състав на Шуменския окръжен съд е оставил без разглеждане частната жалба на М. на о. срещу определение на Шуменския районен съд за издаване на изпълнителен лист за присъдени срещу министерството съдебни разноски за вещо лице по гр.д. №1142/01г. на ШРС в размер на 30лв., както и 3 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Съдът е приел, че съгласно §2, ал.9 от ПЗР на ГПК, след като молбата за издаване на изпълнителния лист е била подадена преди 01.03.08г., производството по издаването на изпълнителния лист, включително и по обжалване на определението на съда, следва да се развива по реда на отменения ГПК. Срокът за подаване на частна жалба срещу определението за издаване на изпълнителен лист по чл.244, ал.1 от ГПК е 7 дневен и той тече за длъжника от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. В случая МО е получило изпълнителния лист на 28.05.08г., законният седмодневен срок е изтекъл на 04.06.08г., а частната жалба срещу съдебния акт е подадена на 10.06.08г. – след определения в закона срок, поради което не следва да бъде разглеждана.
В частната жалба се застъпва становището, че в случая приложение следва да намери чл.407, ал.1 от ГПК, който определя двуседмичен срок за обжалване на определението на съда за издаване на изпълнителен лист, а не чл.244, ал.1 от ГПК /отм./, при който срокът е седмодневен.
Жалбата е неоснователна.
С първоначалната редакция на §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, вр.ал.2 от ГПК, е въведен принципът, че въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до 01.03.08г., се разглеждат по новия процесуален ред. В зависимост от висящността на спора във въззивната инстанция преди или след 01.03.08г., ще се прилага и съответният процесуален закон. Според този режим, ако частната жалба срещу определението на районния съд за издаване на изпълнителен лист е постъпила след 01.03.08г., тя подлежи на разглеждане по новия ред, следователно преценката за допустимостта и, в частност – и за срока за обжалване, се прави съобразно новите правила. В този случай приложение действително би следвало да намери чл.407, ал.1 от ГПК, в който срокът за подаване на частна жалба срещу определението за издаване на изпълнителен лист е четиринадесетдневен.
С изменението на §2 от ПЗР на ГПК /ДВ бр.50 от 30.05.08г./ обаче, принципът за прилагане на новия процесуален ред по заведените след 01.03.08г. въззивни жалби е променен. Съгласно изменението на §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, всички дела, образувани по искови молби, подадени до 01.03.08г., подлежат на разглеждане по стария ред от първата и от въззивната инстанция, независимо кога е постъпила въззивната жалба. В ал.9 на §2 от ПЗР на ГПК изрично е посочено, че производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 01.03.08г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. Разпоредбата се отнася не само за производството по издаването на изпълнителния лист, но и за обжалването на определението за издаването му пред по-горния съд. Текстът има обратно действие от 01.03.08г., съгласно §48 от ПЗР на ЗИД ГПК ДВ бр.50/08г.
В настоящия случай правото на М. на о. да подаде частна жалба срещу определението за издаване на изпълнителен лист е породено на 28.05.08г., при първоначалното правило за приложимост на новия процесуален ред, в частност – на чл.407, ал.1 от ГПК и определения в него двиседмичен срок за обжалване. Два дни по-късно обаче, с влизане в сила на §2, ал.9 от ГПК и придаденото му обратно действие, приложим е старият ред за обжалване, по който срокът за подаване на частна жалба е седмодневен – чл.244, ал.1 от ГПК /отм./. М. е имало възможност да упражни правото си на обжалване в седмодневния срок, който изтича на 04.06.08г., но не го е сторило. Ето защо подадената след срока частна жалба действително е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 04.07.08г. по ч.гр.д. №452/08г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: