4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
С.,06.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д.№ 839/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. П. и Д. Б. П., двамата от [населено място], срещу решение № 333 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 593/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-4 състав решение № 2077 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 3047/2008 г. за отхвърляне на предявените от касаторите срещу „ЗАД [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 03.10.2007 г. за разликата над 80 000 лв. до пълния претендиран от всеки от тях размер 150 000 лв.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което молят същото да бъде отменено, а предявените искове – уважени изцяло. Излагат подробни съображения в подкрепа на оплакванията си за изключително занижен размер на присъдените им обезщетения, като твърдят, че съдът е приложил неправилно установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливостта, без да съобрази конкретните обстоятелства по делото, имащи значение за преценката за претърпените морални вреди, както и законово установения лимит на отговорността на застрахователите за съответния период.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и на другите съдилища по приложението на чл. 52 ЗЗД, ориентирана към присъждане на по-високи обезщетения; че разглеждането на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че същият е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация – „ЗАД [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение по отношение размера на дължимото на двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 03.10.2007 г. пътно-транспортно произшествие, който е бил единственият предмет на подадените и от двете страни по спора въззивни жалби, решаващият състав е преценил, че присъдените на ищците суми от по 80 000 лв. са от естество да репарират претърпените от тях неимуществени вреди и че присъждането на обезщетение в по-голям или в по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост и със съдебната практика в подобни случаи. Като обстоятелства, значими при определяне размера на обезщетенията, съдът е взел предвид: необратимия характер на вредите; сериозността на извършеното от водача деяние; обстоятелството, че ищците внезапно са загубили своя син и че болката от тази загуба е непреодолима; възрастта на починалия и на родителите му; добрите отношения и създадената през годините и поддържана топла връзка между тях; изключително болезнения начин, по който ищците преживяват смъртта на сина си; конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Независимо от значимостта му за конкретния изход на делото, поставеният от касаторите въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществено нито едно от предвидените в чл. 280, ал. 1 – 3 ГПК и поддържани от касаторите основания.
На първо място, не може да се счете, че обжалваното решение е постановено в противоречие с посочената задължителна съдебна практика – ППВС № 4/68 г. Напротив, именно в съответствие с дадените в него указания, в мотивите на своя акт въззивният съд е посочил конкретно всички онези обстоятелствата, специфични за настоящия случай, които е счел за релевантни при определяне обезщетението за неимуществени вреди. Що се отнася до това доколко задълбочено същите са анализирани, то това е въпрос, относим към обосноваността на решението и съответно към неговата правилност, която обаче, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е свързана с основанията за самия касационен контрол /чл. 281, т. 3 ГПК/ и поради това може да бъде проверявана само след неговото допускане.
Напълно недоказано е и твърдяното от касаторите противоречие в съдебната практика по поставения въпрос, тъй като всички представени в подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК решения – решение № 603 от 09.06.2009 г. по гр. д. № 209/2009 г. на САС; решение № 1595 от 17.12.2009 г. по гр. д. № 233/2009 г. на САС; решение № 917 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 474/2010 г. на САС и решение от 11.11.2010 г. по гр. д. № 11433/2009 г. на СГС, І-12 състав – не са влезли в сила и не представляват „практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от ТРОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г.
Наличието на посочената задължителна съдебна практика, постановена по реда на отменения ГПК, но запазила своето действие и понастоящем, както и формираната по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, налага извода, че по поставения от касаторите въпрос не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 333 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 593/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: