2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№395
гр. София,07.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2236 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2028 от 12.12.2012г. по в. т. д. № 1413/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение по чл.389 ГПК на искове по чл.422 ГПК за установяване на вземания по договор за кредит чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на дружеството- частен жалбоподател.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се уважи подадената от него частна жалба срещу определението на въззивния съд. Счита, че не е налице интерес от обезпечението, доколкото съдът е сезиран с установителен иск, съответно обезпечителната мярка е неподходяща, с оглед чл.399 ГПК и договорената като обезпечение ипотека. Позовава се и на недопустимост на частната експертиза, въз основа на която е преценена стойността на имотите, предмет на обезпечението.
Ответникът по жалбата, поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да допусне обезпечение на предявените установителни искове по чл.422 ГПК чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, Пловдивски апелативен съд е приел, че са представени убедителни писмени доказателства по см. на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, сочената обезпечителна мярка е допустима, като е налице обезпечителна нужда, която се презюмира от размера на претендираната сума.
Определението е правилно.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че обезпечителната мярка – налагане на възбрана върху недвижим имот е неподходяща с оглед установителния характер на исковете. Предмет на делото са специалните установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, предявени във връзка с постъпили възражения срещу издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, като при уважаването на исковете заповедта, в качеството си на съдебно изпълнително основание, влиза в сила. Същата се полза с изпълнителна сила вкл. и с предварително изпълнение /доколкото не е налице спиране по чл.420 ГПК/. С оглед изложеното относно връзката на установителните искове по чл.422 ГПК с ползващата се с изпълнителна сила заповед за изпълнение, наложените възбрани се явяват подходяща обезпечителна мярка.
Второто възражение на частния жалбоподател за нарушение на чл.399 ГПК също е неоснователно. Съгласно определение № 273/ 11.04.2013г. по ч.т.д. № 1234/2013г. на ВКС, I ТО, постановено по чл.274, ал.3 ГПК и явяващо се задължителна практика на ВКС, поемането на договорно задължение за учредяването в полза на кредитора на ипотека за обезпечаване на дълг на длъжник не представлява договор по смисъла на чл.399 ГПК. Въз основа на систематическото и граматическото тълкуване на разпоредбата, намираща се в глава „Обезпечителни мерки” на ГПК и предвиждаща обезпечение на иск, а не на материалното право, предмет на иска, е изведено, че хипотезата на чл.399 ГПК обхваща процесуален договор, който обвързва съда относно обекта на обезпечението при допускане на обезпечение на иск, когато страните са уредели това по договорен път, което съглашение е различно от договора, с който се поема задължение за учредяване на материалноправно обезпечение – ипотека/ залог като гаранция за субективното материално право. Залегналото в цитираното определение разрешение напълно се споделя от настоящия състав, поради което не е налице твърдяното от частния жалбоподател нарушение на чл.399 ГПК при допускане на обезпечението чрез налагане на възбрана върху имоти, които не са предмет на договора за ипотека.
Неоснователно е и поддържаното възражение за неправилност на обжалвания акт, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при определяне на оценката на имотите, предмет на обезпечителната мярка, доколкото не се твърди, тяхната оценка да е различна /по-голяма/ от приетата от съда.
Предвид изложеното, определението на Пловдивски апелативен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2028 от 12.12.2012г. по в. т. д. № 1413/2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.