О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София 10.09.2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д. № 1351/2013 година:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Г. И. К. е подал частна касационна жалба срещу определение № 30 от 9.01.2013 г. по ч.гр.д. № 7 от 2013 г. на Хасковския окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила определение № 1053 от 5.11.2012 г. на Районен съд, [населено място] на основание чл.133 от Административно процесуалния кодекс частта да обявяване на нищожност на Заповедта на директора на А. “М.” София за утвърждаване на щатно разписание както и в частта , с която исковата молба в тази част е изпратена по подсъдност на Административен съд, София, град по седалището и адреса на управлението на А. “М.” . В жалбата се посочва, че съдебният акт е неправилен , необоснован и постановен в нарушение на съществени процесуални правила. Счита, че неправилно съдът не се е произнесъл по нищожността на административният акт, като не е използувал и възможността по чл.17, ал.2 ГПК.
Към частната касационна жалба е представено изложение , в което отново подробно излага оплакванията си срещу определението на Хасковския окръжен съд и поставя въпросите: следва ли в трудов спор за прекратяване на трудов договор решаващият съд да се произнесе по въпрос за валидност на заповедта за утвърждаване на щатното разписание, въз основа на което е извършено прекратяването на трудовия договор което според него е процесуално неправилно.Поставен е и въпроса дали може решаващият трудовия спор съд да постанови, че актът за утвърждаване на щатното разписание не подлежи на съдебен контрол, не е обуславящ за делото и последният въпрос е не следва ли районният съд, който се произнася по основния спор с оглед разпоредбата на чл.17, ал1 и ал.2 ГПК да се произнесе и по спора за административният акт и дали ще се ползва решението на административния съд със сила на пресъдено нещо и задължителни ли ще са неговите изводи за гражданския съд също не са относими, доколкото становището на ищцата е, че възражението следва да бъде разгледано в рамките на трудовия спор и именно в тази насока са указанията на въззивния съд, освен това районният съд не е спрял производството по делото, а го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание.
Ответника Агенция”Митници “ не е представила отговор.
Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението, атакувано с частната касационна жалба на Г. И. К. по зададените въпроси.
Хасковския окръжен съд е разгледал частната жалба на К. и потвърдил определението на РС, [населено място] защото е счел, че съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1 ГПК по реда на ГПК подлежат на разглеждане само граждански дела.
Въпросът за валидността на определен административен акт , в случая заповед № ЗАМ- 450 от 29.06.2012 г. на Директора на А. “М.” не е граждански спор и поради това пред гражданския съд не може да се релевира чрез иск. В тази част производството е подсъдно на Административен съд. В чл.17 ал.1 ГПК е уредена възможността решаващият съд да обсъди в мотивите на решението и се произнесе по направеното възражение за валидността на административен акт, а не да разгледа искова молба за обявяване на неговата нищожност и този иск да бъде съединен със споровете по чл.344, ал.1 от Кодекса на труда.
Вторият въпрос дали може решаващият трудовия спор съд да постанови, че актът за утвърждаване на щатното разписание не подлежи на съдебен контрол, не е обуславящ за делото, защото такъв извод не е направен от въззивния съд. Напротив в неговото определение изрично е указано, че районният съд следва да се произнесе за законосъобразността на заповедта за утвърждаване на щатното разписание при решаване на спора по иска за незаконност на уволнението.
На последно място правилно въззивният съд е потвърдил определението, с което подсъдността на трудовият спор е определена съгласно чл.114 ГПК в каквато насока е трайната съдебна практика.
Поставените въпроси са разгледани от Хасковския окръжен съд съответно на практиката на ВКС поради което и частната касационна жалба не следва да бъде допускана до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 30 от 9.01.2013 г. по ч.гр.д. № 7 от 2013 г. на Хасковския окръжен съд, ГК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: