Определение №395 от 41814 по търг. дело №4174/4174 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 24.06.2014 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4174/2013 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на М. К. А. и А. В. А., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., със съдебен адрес: [населено място], пл. „С.” № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 срещу решение № 836 от 15.04.2013 г. по гр. д. № 3917/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено поставеното от Благоевградски окръжен съд решение № 87 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място] искове: иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 46 658 евро, представляваща част от цената, платена на отпаднало основание поради разваляне на сключения между страните предварителен договор № PG-066 от 01.11.2006 г.2007г. лв. за продажба на недвижим имот – апартамент № 02, находящ се на първия етаж във вход А на Блок 1 в „П. Голф и Кънтри Клуб”, [населено място] и иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 3 112.35 евро, представляваща неустойка за виновно неизпълнение на същия договор.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Развити са подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че процесният договор не е развален едностранно от ищците поради виновно неизпълнение на ответното дружество и затова липсва основание за връщане на платената част от цената и за присъждане на неустойка. Според касаторите, в резултат от превратното тълкуване на отношенията между страните и необсъждане на събраните доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка, съдът необосновано е приел, че: купувачите са неизправна страна, тъй като не са изпълнили в срок задължението си да платят втората вноска от цената, както и остатъка от същата; не е налице виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения за изграждане и предаване на обекта в уговорения с договора и продължен с анекса към него срок, доколкото съобразно уговорката между страните същият следва да се счита автоматично продължен с дните в забавата на плащането на вноските от цената и с дните, в които средната дневна температура е под 0 градуса. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване, че вззивният съд неправилно е преценил като ирелевантни доводите за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането за назначаване на експертиза. Освен това, според касаторите, самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт е установеният от тях след постановяването му факт, че понастоящем процесният имот вече е продаден, което обосновава извод за разваляне на процесния договор по право и за неоснователно обогатяване на ответника чрез извършената от него разпоредителна сделка.
Както в самата касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като обуславящи допускането на касационния контрол на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: „1. При неизпълнение на множество договорни задължения на продавач по предварителен договор за покупко-продажба и строеж на недвижим имот и след отчитане на посочения в договора и анексите към него за изпълнението им фиксиран и изрично посочен срок, необходимо ли е купувачът да бъде изправна страна, с оглед на факта, че продавачът е неизправен, за да упражни потестативното право едностранно да развали договора? В този случай задължително ли е да се даде още един срок на продавача (след като вече му е бил даден такъв с анекс) или за купувачите е налице възможност да развалят договора без даване на допълнителен срок за изпълнение съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД; 2. При неизпълнение на множество договорни задължения на продавач по предварителен договор за покупко-продажба и строеж на недвижим имот и след отчитане на посочения в договора и анексите към него за изпълнението им фиксиран и изрично посочен срок, поражда ли се за изправната страна-купувач правото да развали договора? В този случай задължително ли е да се даде още един срок на продавача (след като вече му е бил даден такъв с анекс) или за купувачите е налице възможност да развалят договора без даване на допълнителен срок за изпълнение съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД; 3. Правомерно ли е едностранно разваляне от страна на купувача по договор за покупко-продажба и строеж на недвижим имот след изтичане на посочения в него и анексите към него за изпълнението им фиксиран и изрично посочен срок, при неизпълнение на множество договорни задължения на продавача по него? Възникнали ли са последиците от извършеното разваляне; 4. Дните с температура под 0 градуса Ц. могат ли да удължат срок за изпълнение на търговец-продавач, който упражнява предвидените в договора свои задължения като дейност по занятие, който е икономически по-силна страна по договора, който сам е включил в съставения от него договор такава клауза с единствената цел да оправдае неизпълнението си за неопределен период, а купувачи са чуждестранни физически лица, които не познават българското право и са разчитали само на добросъвестността му; 5. Прехвърлянето на правото на собственост на процесния имот от страна на продавача-ответник на трето външно за договора лице, без да е уредил отношенията си с купувачите по договора и по време на съдебното производство (след депозиране на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение) между страните по договора – продавач и купувачи, представлява ли предвиденото в чл. 89 от ЗЗЗД разваляне на договор по право? Как точно се отразява прехвърлянето на правото на собственост на процесния имот на производството и на отношенията между страните? Подлежи ли въззивното решение в случай на влизането му в сила на отмяна съгласно чл. 303 ГПК”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.10.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса. Същата обаче е частично недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед обстоятелството, че цената на обективно съединения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка (3 112.35 евро) е под установения в закона минимален размер 10 000 лв. за търговските дела, каквото е и настоящото, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Ето защо, по отношение на този иск касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба в допустимата й част:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от М. К. А. и А. В. А. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че претендираната сума 46 658 евро, платена от двамата ищци като част от цената на сключения с ответното дружество предварителен договор № PG-066 от 01.11.2006 г.2007г. лв. за продажба на недвижим имот – апартамент № 02, находящ се на първия етаж във вход А на Блок 1 в „П. Голф и Кънтри Клуб”, [населено място], не подлежи на връщане, тъй като облигационната връзка между страните не е преустановена с отправеното от ищците предизвестие за разваляне на договора поради допусната от ответника-продавач и изпълнител по договора в частта му, имаща характер на такъв за изработка, забава за изпълнение на задължението за завършване на обекта, както и поради наличието на учредена ипотека върху имота. Липсата на забава, даваща право на купувачите да развалят договора, е аргументирана, от една страна, с подписания анекс, с който първоначалният срок за завършване на обекта е променен от 14.09.2008 г. на 30.06.2010 г., а от друга страна – с изричната уговорка в чл. 19.1 от договора, предвиждаща, че сроковете по чл. 5.1.-5.3 се удължават автоматично и с броя на дните, в които по данни на Централната метеорологична служба минималната денонощна температура е под 0 градуса, т. е. в случая продължаването е с 278 дни, тъй като това е броят на дните с такава температура в периода м. 11.2006 г. – м. 03.2009 г., видно от представената справка от Националния институт по метеорология и хидрология към Б.. Независимо от това, решаващият състав е счел, че дори и при наличието на забава, характерът на договора не предполага, че същият е следвало да бъде изпълнен в точно определения в него срок, поради което, само по себе си, изтичането на срока не е основание за развалянето му по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Предвид липсата на доказателства, че се касае за инвестиционна покупка, доводът за безполезност на договора е преценен като несъстоятелен по съображения, че купувачът винаги има полза от получаване на собствеността върху построения и обещан за продажба имот и че променените икономически условия могат да повлияят върху това, колко изгодна е сделката, но не обосновават нейната безполезност.
По отношение на твърдяното неизпълнение на ответника, изразяващо се в обременяване на имота с вещни тежести, макар да е приел, че към датата на отправяне на нотариалната покана от ищците такова действително е било налице, въззивният съд е направил извод, че същото не е породило право за ищците да развалят договора, тъй като самите те са били неизправна страна, доколкото не са изплатили останалата част от цената, уговорена в договора и освен това не са спазени изискванията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД да се даде срок за изпълнение на продавача, в който той да има възможност да го организира и да приведе имота в такова състояние (включително и правно), отговарящо на изискванията на договора.
Като неоснователно е преценено и оплакването на ищците за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. По отношение на доводите им, свързани с неуважаването на направени от тях доказателствени искания, решаващият състав е приел, че същите биха имали значение единствено, ако е заявено искане за допускане на доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК, каквото обаче в случая няма.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка за това, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отсъствието на същата по отношение на последния въпрос произтича от обстоятелството, че този въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане във въззивния акт и поради това не е обусловил изхода на спора. Както посочват и самите касатори, твърдението им за извършено разпореждане с процесния имот от страна на ответното дружество, е заявено за първи път в касационната жалба и следователно не е било и не е могло да бъде преценявано във въззивното производство.
Останалите четири въпроса също не обосновават допускане на касационния контрол, тъй като са относими към правилността на обжалваното решение. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за възприемане на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата. В цитираната практика е подчертано изрично разграничението между основанията за допускане на касационния контрол /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и основанията за самия касационен контрол /чл. 281, т. 3 ГПК/, като е указано, че въпросите не могат да се отнасят до правилността на въззивния акт, тъй като тя подлежи на проверка едва след допускане на касационното обжалване. В случая, отговорът на поставените от касаторите въпроси е изцяло в зависимост от извършената от решаващия състав преценка на събраните по делото доказателства и от тълкуването на клаузите на процесния предварителен договор и анексите към него. Именно въз основа на тази преценка и тълкуване съдът е направил извод за липса на твърдяното неизпълнение от страна на ответника-продавач и за неизправност на самите ищци като купувачи, обосноваващи съответно недопустимост договорът да бъде развален от тях, който извод не може да бъде проверяван в рамките на производството по чл. 288 ГПК.
Поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, без да се обсъжда наличието на конкретното поддържано от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 4 662 лв., чието уговаряне и заплащане се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 15099 от 30.09.2013 г., фактура № 94 от 01.10.2013 г. и банкови извлечения от 25.10.2013 г. и от 01.12.2013 г., издадени от [фирма].
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 836 от 15.04.2013 г. по гр. д.№ 3917/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 46 658 евро, представляваща част от цената, платена на отпаднало основание поради разваляне на предварителен договор № PG-066 от 01.11.2006 г.2007г. лв. за продажба на недвижим имот – апартамент № 02, находящ се на първия етаж във вход А на Блок 1 в „П. Голф и Кънтри Клуб”, [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. К. А. и А. В. А., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И. срещу решение № 836 от 15.04.2013 г. по гр. д. № 3917/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта по отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на сумата 3 112.35 евро.
ОСЪЖДА М. К. А. и А. В. А., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., със съдебен адрес: [населено място], пл. „С.” № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 4 662 (четири хиляди шестстотин шестдесет и два) лева.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия. В останалата му част – същото е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top