О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 395/15.09.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4207 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Н. И. Д., ответница по предявения иск, обжалва протоколно определение от откритото съдебно заседание от 22.06.2015 г, с което Варненски окръжен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производството по гр. д. № 1674/ 2015 г. Д. в частната жалба е, че висящото производство по молба за отмяна на влязло в сила решение е негодно да осъществи привременната пречка.
От ответника по частната жалба И. И. П. (ищец по предявения иск) не постъпва писмен отговор.
Частната жалба има допустим предмет и е в компетентност на Върховния касационен съд. Това е така, защото: 1) обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на въззивното производство (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); 2) частната жалба е подадена преди влизането в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 50/ 03.07.2015 г), а § 14 от Преходните му и заключителни разпоредби предвиждат разглеждането й при предходните условия и ред (чл. 274, ал. 2 ГПК, предходната редакция) и 3) предявеният иск при квалификацията на чл. 30 ЗН първостепенният съд е определил като неоценяем (чл. 274, ал. 4 ГПК). Частната жалба е подадена от легитимирана страна – ответницата по иска. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба и тя е основателна.
Въззивният съд е преценил, че за разрешаването на висящия спор по иска по чл. 30 ЗН за намаляване на договора за дарение по нотариален акт № 125/ 26.08.1997 г. в полза на ответницата поради накърняване на запазената част на ищеца от наследството на неговия баща И. П. И. преюдициално значение има влязлото в сила решение, с което на основание чл. 227, б. „в” ЗЗД частично е отменено дарението по н. а. № 127/ 26.08.1997 г. в полза на ищеца, а висящото производство по глава ХХІV ГПК за отмяна на решението осъществява привременна пречка на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че при висящо производство по извънреден способ за отмяна на влязло в сила решение привременната пречка е осъществена. Чл. 297 ГПК задължава съдът да зачете влязлото в сила решение по гражданското дело, ако са налице и останалите предпоставки за това (субективен идентитет на страните и разрешен спор с преюдициално значение спрямо висящия), а само евентуалната негова отмяна като последица от уважена молба за отмяна по извънредния способ е годна да осъществи основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая, производство по реда на глава ХХІV ГПК има образувано (гр. д. № 2229/ 2015 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение), но то е висящо. С обжалваното определение въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Незаконосъобразното определение подлежи на отмяна от касационната инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от откритото съдебно заседание от 22.06.2015 г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно въззивното производство по гр. д. № 1674/ 2015 г..
ВРЪЩА делото за насрочване на открито съдебно заседание пред въззивния съд с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.