О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София,20.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №664 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т. – Д. против решение №2267 от 03.11.2017г. по т.д.№3904/2017г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 20.02.2017г. по т.д.№2459/2015г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени обективно съединените искове на касационната жалбоподателка против Сдружение „Съюз на българските журналисти“ с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, за отмяна на решенията, приети от общото събрание на сдружението, проведено на 14 и 15 март 2015г.
Касационната жалбоподателка поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Прави оплаквания, че съставът на САС не е отчел липсата на безспорни доказателства за актуалния членски състав на сдружението, което от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на всички приети от общото събрание решения. Оспорва доказателствената стойност на представените от ответника списъци на журналистическите дружества, формиращи структурата на сдружението, и на техните членове, като счита, че актуалният членски състав и верността на отразеното в списъците биха могли да се потвърдят само от председателите на журналистическите дружества. Също твърди, че съдът е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл по доводите й, наведени с представените уточнения към исковата молба. Поддържа, че с писменото си становище от 13.07.2016г. тя не е навела нови фактически твърдения, а е представила становището си по подадения от ответника отговор на исковата молба. Прави оплаквания, че съдът не е обсъдил възраженията й срещу нарушението на императивните правила за изискуемото мнозинство при вземане на решения от общото събрание и на правилото за преустановяване на възможността за предлагане на кандидатури на първия ден от общото събрание. Също поддържа, че въззивният съд не е обсъдил въпроса за законосъобразността на избора на делегати, а също и доводите й относно допустимостта на посочването на нарушения, засягащи чужди членствени права. Сочи като съществено процесуално нарушение и това, че съдът не е изложил съображения защо кредитира едни свидетелски показания, а други – не. Счита за неправилни изводите на съда за представителна власт на главния секретар на сдружението, предвид смъртта на председателя на УС.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационната жалбоподателка излага подробни оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, като посочва, че с тези нарушения съд е допуснал отклонение от практиката на ВКС. Поставя и следните въпроси : 1/ Допустимо ли е главният секретар /заместник-председателя/ на едно сдружение да изпълнява функциите на председател, в случай на смърт на председателя, без това да е предвидено изрично в учредителния акт на сдружението?; 2/Допустимо ли е да се приравняват последиците от настъпването на смъртта, като юридически факт, с последиците от настъпването на юридическия факт „отсъствие“ или „фактическа невъзможност?; 3/ Нарушението на взетите процедурни решения опорочава ли процедурата по провеждане на общото събрание и обуславя ли незаконосъобразност на решенията, взети от това общо събрание? ; 4/ Как се изчислява кворумът при провеждане на ОС на юридическо лице с нестопанска цел, когато са предвидени няколко заседания ? Как се изчислява кворумът за общото събрание на юридическо лице с нестопанска цел, когато то се провежда в продължение на няколко дни? Изчислява ли се кворумът в началото на всяко отделно заседание или само при откриването на общото събрание?; 5/Допустимо ли е ищецът да допълни и уточни исковата молба, след като се е запознал с отговора по чл.131 от ГПК и приложените към същия доказателства? Следва ли това допълнение или уточнение да се счита за изменение на иска и/ или за въвеждане на нови факти и обстоятелства, извън преклузивния срок? Всички въпроси са обосновавани с формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация – Сдружение „Съюз на българските журналисти“ оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като част от въпросите касаят преценка на конкретната правилност на въззивното решение, тоест на основанията по чл.281 т.3 от ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 от ГПК, а по останалите въпроси не са доказани предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката за липса на валидно учредена представителна власт на пълномощника на ответното сдружение адвокат Д.. Приел е също, че изложените в молбата – уточнение от 13.07.2016г. на жалбоподателката – ищца в производството, фактически и правни доводи за незаконосъобразност на обжалваните решения на общото събрание не могат да бъдат обсъждани и да бъдат взети предвид, тъй като същите са наведени след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ. Счел е за неоснователни доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е нарушил процесуалните правила като не е обсъдил доводите за допуснати нарушения от проведените събрания за избор на делегати. Изтъкнал е, че в рамките на производството по иска с правно основание чл.25 от ЗЮЛНЦ съдът няма правомощията да се произнася по законосъобразността на свикването и провеждането на делегатските събрания. Счел е за неоснователни и доводите, че част от делегатите не са получили своевременно покани за събранието, като е приел, че те противоречат на реда за свикване на събранието. Посочил е, че самото делегатско събрание се свиква с дневен ред за избор на делегати на конкретно определено общо събрание на сдружението, което вече е насрочено с определена дата и час, следователно още към датата на провеждане на делегатското събрание, членовете на дружествата са били известени за датата, часа и мястото на провеждане на общото събрание, за което са избрани за делегати. По останалите твърдения за допуснати нарушения, изложени в исковата молба, съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. В случая раздел първи от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа доводи за неправилност на решението, аналогични на касационните доводи за неправилност, изложени в жалбата. Поради това с тези доводи касационната жалбоподателка не е обосновала наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, като не е формулирала точно правни въпроси, включени в предмета на спора.
Първите два въпроса поставени в раздел втори от изложението са във връзка с доводите на касационната жалбоподателка, че ответното сдружение не е било представлявано надлежно от главния секретар на сдружението – С. Ц. Т. – Ф., която поради смъртта на председателя на УС на сдружението е подала отговора на исковата молба и е упълномощила процесуален представител за защита на ответника по делото. Тези доводи не съответстват на установените по делото обстоятелства, а именно, че на проведеното ОС от 14-15 март 2015г. С. Ц. Т. – Ф. е била избрана за нов Председател на УС на сдружението и именно в това качество, а не като заместваща предишния председател на сдружението, е подала отговора на исковата молба и е упълномощила адвокат Д. да представлява сдружението. С оглед именно на това й придобито качество въззивният съд е приел, че тя упражнява валидна представителна власт за ответника по делото, съответно, че редовно е учредено процесуално представителство за адвокат Д.. Въззивният съд не е обсъждал правомощията на секретаря на сдружението, защото е приел, че оспорваният избор на С. Т. – Ф. за председател е породил конститутивно действие за членовете на сдружението, а съгласно чл.599 ал.1 от ГПК вписването на промени по партидата на сдружението в регистъра има единствено оповестително, но не и конститутивно действие. Поради това поставените въпроси не са обуславящия за извода на въззивния съд за наличие на представителна власт на С. Т. – Ф.. Необосноваването на общата предпоставка за достъп до касация изключва необходимостта от проверка за допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Третият поставен в изложението правен въпрос е предпоставен от твърдението на касационната жалбоподателка, че при взето процедурно решение на ОС за прекратяване процедурата по предложения за членове на ръководни органи на Съюза на 14.03.2015г., тази процедура е била продължена в заседанието на 15.03.2015г. Касационната жалбоподателка поддържа, че по този начин е била опорочена процедурата по провеждане на ОС и вземането на законосъобразни решения. По отношение на това нарушение, въззивният съд изцяло е споделил изводите на първоинстанционния съд и е препратил към тях съгласно предвидената в чл.272 от ГПК възможност. Четвъртата група въпроси се свеждат до това дали при провеждащо се на няколко заседания общо събрание следва да се установява кворум за провеждане на събранието за всяко отделно заседание или е достатъчно първоначалното му установяване, при откриване на общото събрание. По тези въпроси въззивният съд също изцяло е споделил изводите на първоинстанционния съд и е препратил към тях на основание чл.272 от ГПК. Следва да се отбележи, че и по трети и четвърти въпрос във въззивното решение липсва самостоятелен коментар и решаващ извод по изрично въведените с въззивната жалба доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Поради това поставените въпроси, предпоставящи отговор по същество дали са налице нарушения, опорочаващи процедурата по провеждане и вземане на решения, не съдържат самостоятелен отговор в решаващите мотиви на въззивния акт. Въпреки, че жалбоподателката е направила изрични оплаквания в тази насока в касационната си жалба, тя не е поставила въпроси по приложението на разпоредбата на чл.272 от ГПК, във връзка с чл.269 от ГПК.
Доколкото препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел дадените в него разрешения като правилни, следва да се отбележи, че според първоинстанционния съд от представените протоколи от провеждането на общото събрание не се установява наличие на решение за прекратяване на приемането на предложения за членове на ръководни органи, което да е взето на 14.03.2015г. Като евентуален аргумент първоинстанционният съд е изложил и това,че дори да е допуснато такова процедурно нарушение, то не е довело до ограничаване на правото на ищцата да прави предложения през първия или втория ден, което нарушение би било правно релевантно. Поради това даденият от първата инстанция и възприет от въззивния съд отговор на поставения от жалбоподателката въпрос не е единствено обуславящ за извода за липса на нарушение на процедурата за провеждане на общо събрание на сдружението. Твърдяното нарушение е счетено от съдилищата за недоказано поради липса на отразяване в протокола на решение за прекратяване на приемането на предложения, взето на 14.03.2015г. Преценката на съдържанието на представените по делото доказателства не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на анализа на събраните доказателства, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. По четвъртия въпрос следва да се отбележи, че съдилищата не са отрекли необходимостта от проверка на кворума при всяко поредно заседание, свързано с вземане на решения от ОС, но са приели, че при всеки етап броят на присъстващите делегати е бил над 67, тоест бил е спазен необходимият минимален кворум – повече от половината от избраните делегати. Следователно обуславящо за изхода на спора не се явява даденото от съдилищата разрешение на правния въпрос, а фактическите констатации за спазване на установения в устава минимален кворум за провеждане на общото събрание.
Въпросите по т.5 от изложението са относими към процесуалната преклузия, уредена в чл.133 от ГПК относно срока за изменение на иска, съгласно чл.214 ГПК, но те не отразяват особеностите на конкретното производство, а именно специалната преклузия на чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ. За да приеме, че не дължи произнасяне по заявените с допълнителната молба обстоятелства за нарушение на процедурата по свикване и провеждане на ОС, въззивният съд е изтъкнал, че те са наведени след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ. Доколкото поставените въпроси не отразяват решаващия извод на въззивния съд, че именно преклузията на чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ е пречка за обсъждане на допълнително въведените доводи за незаконосъобразност на обжалваните решения на общото събрание, те не отговарят на общия селективен критерий за достъп до касация.
По отношение на всички поставени въпроси следва да се отбележи и че не е доказан допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл. В случая не е посочена неясната, непълна или противоречива правна норма, провокирала противоречиво тълкуване, в отговор на поставените въпроси, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика, но явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2267 от 03.11.2017г. по т.д.№3904/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. И. Т. – Д. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, да заплати на СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ“, ЕФН2190071218, с адрес [населено място], ул.“Граф Игнатиев“ №4, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.