2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 09.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №2319/2014г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение №23381 от 10.12.2013 по ч. гр. д №12634/2013г на Софийски градски съд , с което е потвърдено определение на Софийски районен съд №41 от 29.07.2013г за връщане на искова молба , поради недупустимост на предявения иск за обезщетение на вреди ,предявен срещу трима ответници,постановили като действащи магистрати определение по гражданско дело , с което осъществили състав на престъпление от общ характер и са увредили ищеца .
След указания по редовността на касационната жалба е постъпило изложение , с което се формулира искане обжалваният акт да бъде допуснат до радзглеждане по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като с прекратяване на делото се прикриват престъпленията от страна на съдиите ,така се налага безпринципна практика и съдии могат да пишат каквото си поискат в актовете си, без да носят отговорност. Касаторът изтъква ,че написаното от ответниците в определението, с което не е била уважена молбата му за осбобождаване от държавна такса – въпреки приложение от него дикларации по чл. 313 НК , не отговаря на истината , представлява обида , клевета и приписване на престъпление ,което не е извършил: изготвяне на декларация с неверно съдържание ,съответно е основание за допустим и основателен иск , както и за основателност на жалбата ,тъй като съгласно опр. №433 от 2006г по грд№ 379/2006г ІVб на ВКС съдията следва да носи отговорност ако е излязъл извън рамките на функционалния имунитет и е извършил в случая оклеветяване и приписване на престъпления,които не са извършени .
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирани лица, срещу въззивно определение .Съгласно чл. чл.274 ал.3 от ГПК , по същество не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерите на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по следните съображения :
В изложението не е изрично формулиран , но е повдигнат правен въпрос при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за приложното поле на функционалния имунитет на магистратите по чл. 132 от Конституция на РБ , с оглед решаващо произнесения по настоящето дело въпрос за допустимостта на иск , заваден срещу тях за обезщетение на вреди с твърдение ,че постановен от същите акт (определение по гражданско дело) има за съдържание оклеветяване , обида и набедяване спрямо ищеца . Този въпрос е разрешен с вече последователно установена, включително с актове по чл.274 ал.3 ГПК практика на Върховен касационен съд , според която искове , заявени за вреди, произтекли от действия в рамките на правораздавателната компетентност на магистрати , каквато е и тази по реда на чл. 83 ал.2 ГПК съдът да признае или не спрямо ищеца ,че няма достатъчно средства за заплати държавни такси и разноски след като вземе предвид и изложи мотиви по обстоятелствата в чл.83 ал.2 т.1 – 7 ГПК в определението си , са недопустими поради липса на процесуална легитимация и съдът следва да прекрати делото, а не да разглежда спора по същество. Гражданската неотговорност по чл. 132 ал.1 Конституция на РБ е абсолютна процесуална пречка за това. В този смисъл са определения № 502 от 1.10.09г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на ІІІг.о., № 100 от 5.03.09г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. II г.о., № 668 от 2.12.09г. по ч. гр. д. № 634/2009 г. III г.о.,№ 307 от 18.06.10г.. по ч. гр. д. № 324/2010 г. III г.о., № 348 от 6.06.2011г.по ч.гр.д.№ 433/10г. на ІV г.о. ,в съответствие с която е и даденото от въззивния съд разрешение. Пределите на функционалния имунитет се преценяват служебно и по допустимостта на иска и дори да е имало колебания в практиката ,те са преодоляни с установена вече практика на ВКС по чл. чл.274 ал.3 ГПК . Въпрос, които се отнася до това дали при наличие на функционален имунитет и липсата на присъда за умишлено престъпление на магистрата при осъществяване на съответно служебно действие, търсенето на гражданска отговорност пряко от него – въз основа на твърдение на ищеца ,е недопустимо или неоснователно, не се нуждае от тълкуване, а и е изяснен с определение № 502 от 1.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 414/2009 г., III г. о., ГК, възприето като установена практика (опр. № 671 от 2010 по ч. чл. д. № 598/2010 І. г.о ВКС)
Поради това ВКС , ІІІ г.о не приема довода на касатора за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска .
Воден от горното , ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на определение №23381 от 10.12.2013 по ч. гр. д №12634/2013г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.