ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 396
София, 12.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №119/2019 година.
Производството е по чл.250, във връзка с чл.248 ГПК.
Образувано е по молба, вх.№6332/12.7.2019 г., подадена от адвокат Н. А. – процесуален представител на ответниците по касационната жалба В. Н. П. и И. Г. С., и двамата от [населено място], за допълване на определение №563/01.7.2019 г. по настоящото дело. С молбата се иска допълване на посоченото определение за разноски, които са поискани с отговора на касационната жалба.
Ответниците в настоящото производство В. Я. Ю., А. П. С. и М. П. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Г. Ю., са депозирали отговор по смисъла на чл.250, ал.2, изречение първо ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответниците по нея, намира за установено следното:
Молба, вх.№6332, е подадена на 12.7.2019 г., – дванадесет дена след постановяване на определението по чл.288 ГПК, поради което срокът по чл.250, ал.1 ГПК е спазен, и тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело определение №563/01.7.2019 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1978/25.7.2018 г. по гр.д.№2427/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, 4 състав.
С отговора на касационната жалба, вх.№23/02.01.2019 г., молителите в настоящото производство са поискали присъждане на разноски за касационното производство. С отговора е представено адвокатско пълномощно, съдържащо в себе си и договаряне на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, с отбелязване, че посочената сума е платена в брой, както и списък на разноските за касационното производство.
Поради това на молителя следва да се присъдят разноски за касационното производство.
Неоснователно е възражението на ответника в настоящото производство, че договореният размер е прекомерен. Нито в Закона за адвокатурата, нито в Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения е налице изискване, което да визира твърдението на ответника по молбата.
Освен това предвидените в посочената наредба възнаграждения определят само минимални размер на уговореното между страна по съдебен спор и процесуален представител – адвокат.
Не без значение за сложността на спора е от значение разглеждането на обективното и субективното съединяване на исковете с правно основание чл.42, ал.2, вр. чл.31 ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.179, ал.1 ЗЗД, и обосноваване в отговора на поставените от касационните жалбоподателки въпроси в изложението и на доводите в касационната жалба.
Водим от горните съображения и на основание чл.250, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №563/01.7.2019 г. по гр.д.№119/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Я. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.4, А. П. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.4, и М. П. Д., ЕГН – [ЕГН], да заплатят на В. Н. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], и на И. Г. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски за касационното производство в размер на 2000/ две хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: