3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 396
гр. София,03.05. 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 302 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото П. К. Н. срещу решение № V-61/06.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 619/2018 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено – в обжалваната пред окръжния съд част, първоинстанционно решение № 292/22.02.2018 г. по гр. дело № 1622/2017 г. на Бургаския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Медийна група Бургас нова“ ЕООД, осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сума до обжалвания размер от 5 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, нанесени в резултат на публикувана на 08.03.2012 г. статия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от същата дата до окончателното изплащане.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът „Медийна група Бургас нова“ ЕООД в отговора на касационната жалба поддържа възражение за процесуална недопустимост на същата, като подадена срещу необжалваемо въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, както и становище, че не следва да се допуска касационното обжалване, тъй като от страна на жалбоподателя не е формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК и не е наведено основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Възражението на ответното дружество за процесуална недопустимост на касационната жалба е неоснователно. Критерият по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК за обжалваемостта на въззивните решения пред ВКС е не обжалваемият интерес пред по-горната инстанция, който в случая е 5 000 лв., а цената на иска – такава, каквато е тя към датата на предявяването му пред първата инстанция, в случая – 20 000 лв., т.е. – над 5 000 лв., поради което, както е прието и по-горе, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора Н. се поддържа, че обжалваното въззивно решение е в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка са посочени и цитирани решение № 62/06.03.2012 г. по гр. дело № 1376/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 369/26.11.2015 г. по гр. дело № 2098/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 439/20.01.2016 г. по гр. дело № 2773/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 484/09.06.2010 г. по гр. дело № 1438/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 404/13.07.2010 г. по гр. дело № 907/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС. В изложението обаче не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с така посочената практика на ВКС. Вместо това се излагат съображения за основателност на предявения иск и се преповтарят част от оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа и че обжалваното въззивно решение се явявало и очевидно неправилно – противоречало на основни принципи на Конституцията и на постоянната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), но в тази връзка не са изложени никакви конкретни твърдения и доводи – кои точно правни изводи на въззивния съд, според касатора, са очевидно неправилни, в какво се изразява тази „очевидност“, на кои конкретно, основни конституционни принципи и решения на ЕСПЧ, те противоречат според него.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Видно от гореизложеното, в изложението към касационната жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, несъгласието на касатора с обжалваното въззивно решение и оплакванията му за неправилност на същото (каквито единствено са наведени в изложението към касационната жалба в случая) представляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което липсата на формулиран правен въпрос съгласно последната разпоредба, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се изследва дали са налице сочените от жалбоподателя допълнителни основания по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Независимо от горното, в мотивите към обжалваното решение въззивният съд изрично се е позовал на практиката на ВКС (решение № 62/06.03.2012 г. по гр. дело № 1376/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 369/26.11.2015 г. по гр. дело № 2098/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС – същите се сочат и от касатора) и на практиката на ЕСПЧ (Handyside v. the United Kingdom, Perna v. Italy, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, Fressoz and Roire v. France, De Haes and Gijsels v. Belgium, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, Leander v. Sweden, Bladet Tromso and Stensaas v. Norway, Bozhkov v. Bulgaria, Yordanova and Toshev v. Bulgaria, Prager and Oberschlick v. Austria, Thoma v. Luxembourg), като правните изводи на съда са не в противоречие, както неоснователно поддържа жалбоподателят, а в съответствие с тази практика.
При това положение, не е налице и бланкетно твърдяната в изложението на касатора, „очевидна“ неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-61/06.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 619/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: