5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 21.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2976/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 175 от 31.07.2017 г. по в.т.д. № 160/2017 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 129 от 09.11.2016 г. по т.д. № 31/2016 г. на Окръжен съд – Добрич. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените срещу [фирма] и срещу [фирма] искове, както следва: главни искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД – за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 46, том ІІ, рег. № 1831, нот.д. № 98/21.02.2007 г. на нотариус В.Т. и на договор за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 11, том ІІІ, рег.№ 1803, нот.д. № 377 от 23.03.2007 г. на нотариус Й.П. и евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД по отношение на посочените договорни ипотеки.
Дружеството касатор поддържа доводи за неправилност на решението по отношение на главния иск, а по отношение на евентуалния иск се твърди и недопустимост поради произнасяне на непредявено основание. По съображения, подробно изложени в жалбата се претендира касиране на въззивното решение, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат доводите за недопустимост по евентуалния иск, по съображения, че въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.10, ал.3 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ – отм./, вместо по действително предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1 ЗСТЗ. Дружеството касатор твърди, че в исковата молба по настоящото дело не е налице позоваване на нищожност на процесните ипотеки поради липса на разрешение на лицензиращия орган. Твърдяното основание за нищожност на ипотеките е поради противоречие с императивната норма на чл.10, ал.1 ЗСТЗ, съгласно която, публичният склад за зърно не може да бъде поръчител, заемодател, както и гарант по заеми на трети лица, по което въззивният съд не се е произнесъл.
По отношение на главния иск се претендира достъп до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следния въпрос: Налице ли е ясно и еднозначно изразена воля в пълномощното, в случаите, в които упълномощителят желае собствените му недвижими имоти да послужат за „обезпечение на ипотеката” и допустимо ли е по българското право да бъде учредено и да съществува обезпечение на обезпечението и по-конкретно, допустимо ли е да бъде учредено обезпечение на вече учредена ипотека.
По отношение на евентуалния иск касаторът счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Когато публичният склад за зърно ипотекира притежаваните от него складови помещения за чужди задължения, абсолютната забрана по чл.10, ал.1 от ЗСТЗ /отм./ ли следва да се приложи, или разрешителния режим по чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗСТЗ /отм./. Формулиран е и процесуалноправен въпрос – Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви и да се произнесе по всеки един от предявените искове, както и по всяко наведено от страните възражение и задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка, да изложи свои мотиви и да обсъди всички основания и фактически твърдения на жалбоподателя, когато с акта си потвърждава първоинстанционното решение. По последния въпрос, относим само към евентуалния иск, касаторът поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор само от ответника [фирма], в който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържат доводи за правилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че [фирма] е собственик на недвижимите имоти по нот.акт № 104, рег.№ 4104, нот.дело № 276 от 09.08.2011 г. и нот.акт № 101, том.ІІ, рег. № 1707, нот.д. № 286 от 09.08.2011 г., както и че въззиваемото дружество [фирма] е учредило върху тези имоти, в полза на [фирма], договорни ипотеки, за обезпечаване на вземане в размер на 5 000 000 евро, обективирани в посочените нот.актове от 2007 г., като при учредяване на ипотеките като пълномощник на [фирма] е действал Н. Д., съгл. пълномощно с нотариална заверка на подписите от 15.02.2007 г. След преценка на съдържанието на това пълномощно и съобразявайки задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е изведен извод за валидност на пълномощното, както и, че действията на пълномощника са в рамките на учредената му представителна власт. Поради това предявените главни искове по чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД за обявяване нищожността на процесните два договора за учредяване на договорна ипотека – поради липса на съгласие, са отхвърлени като неоснователни.
По предявените евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД решаващият състав е приел, че независимо от липсата на дадено разрешение за ипотекирането на имотите от Националната служба по зърното и фуражите по чл.10, ал.2 и ал.3 ЗСТЗ /отм./, нарушаването на чл.10, ал.3 от този закон не води до нищожност на сключените договори за ипотека, поради противоречие на закона, а до недействителност на сделките спрямо влогодателите и държателите на складови записи с права, възникнали преди разпоредителната сделка. Тъй като тази недействителност е относителна, а ищецът – въззивник не е сред лицата, които могат да черпят права от този порок, то е изведен извод за неоснователност на тези искове. Въззивният съдебен състав се е позовал и на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 60379/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която предявените главни искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД са счетени за неоснователни, като е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение. Формулираният от дружеството – касатор въпрос не покрива изискванията на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Преди всичко, въпросът не се отнася до тълкуване на правна норма, а е фактологично обусловен. От друга страна, начинът, по който е поставен въпросът, сочи на неговата съотносимост към поддържаните в жалбата касационни основания и обективира несъгласието на касатора с изводите на въззивната инстанция за валидност на упълномощаването на лицето, действало като пълномощник на [фирма], както и за надлежно учредяване на процесните ипотеки – при валидно учредена представителна власт. При формулиране на посочения по-горе въпрос, касаторът не е съобразил липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно и основанията по чл.281, т.3 ГПК, върху което е акцентирано и в мотивите към т.1 от посочения акт на нормативно тълкуване. Доколко правилно е възприето съдържанието на посоченото пълномощно, съответно дали са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, не би могло да се преценява в стадия по селектиране на жалбите.
Искането за допускане на касационен контрол обаче е основателно в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по евентуалните искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, потвърждавайки първоинстанционното отхвърлително решение. В тази част са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне на непредявено основание – нищожност на процесните договорни ипотеки поради противоречие с чл.10, ал.2 и ал.3 ЗСТЗ /отм./, на които основания са налице влезли в сила съдебни актове, а не на предявеното с исковата молба основание за нищожност – поради противоречие с чл.10, ал.1 от същия закон. В тази част настоящият състав приема за основателно изричното искане за допускане на касационно обжалване, като съобразява разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това самостоятелно основание понастоящем е и изрично въведено от законодателя, съгл. чл.280, ал.2, предл.2 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 175 от 31.07.2017 г. по в.т.д. № 160/2017 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 129 от 09.11.2016 г. по т.д. № 31/2016 г. на Окръжен съд – Добрич за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] и срещу [фирма] евентуални искове по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 46, том ІІ, рег. № 1831, нот.д. № 98/21.02.2007 г. на нотариус В.Т. и на договор за учредяване на договорна ипотека съгласно нот.акт № 11, том ІІІ, рег.№ 1803, нот.д. № 377 от 23.03.2007 г. на нотариус Й.П..
УКАЗВА на касатора – [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 875 лева, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочването му в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 175 от 31.07.2017 г. по в.т.д. № 160/2017 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 129 от 09.11.2016 г. по т.д. № 31/2016 г. на Окръжен съд – Добрич за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] и срещу [фирма] главни искове по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 46, том ІІ, рег. № 1831, нот.д. № 98/21.02.2007 г. на нотариус В.Т. и на договор за учредяване на договорна ипотека съгласно нот.акт № 11, том ІІІ, рег.№ 1803, нот.д. № 377 от 23.03.2007 г. на нотариус Й.П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: