О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№397
гр.София, 15.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 378/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. С. и С. К. С. от[населено място] срещу определение № 91 от 11.06.2010 год. по гр.дело № 714/2010 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателките и от майка им Л. Л. С./починала на 20.06.2010 год./ молба за отмяна на влязлото в сила решение от 27.07.2002 год. по гр.дело № 828/2001 год. на Врачанския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 70 от 30.05.2001 год. по гр.дело № 57/2001 год. на Белослатинския районен съд. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. С частната жалба се представят ксерокопия от решение № 110/1996 год. от 19.09.1996 год. по гр.дело № 245/1993 год. на Кнежанския районен съд и от договор от 03.05.1941 год. със страни Й./Й./Хр.С., като пълномощница на сина си К. Хр.С.-от една страна и Р. Ив.Н.. Иска се отмяна на влезлите в сила решения на Белослатинския районен съд по допускане на делбата и за извършването й и връщане на делото за ново разглеждане от компетентния според жалбоподателките К. районен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С молба вх.№ 883 от 24.02.2010 год. Л. Л. С., М. К. С. и С. К. С. са поискали отмяна на влязлото в сила решение по гр.дело № 57/2001 год. на Белослатинския районен съд по допускане на делбата, както и решенията по извършването й чрез разпределение на дяловете. Поддържали са, че са единствени наследници на Й. Н. К., чийто син от първия й брак К. Х. С. е съпруг на първата молителка и баща на останалите две. Молителите са представили удостоверение № 151 от 27.04.2000 год. на кметството на[населено място], общ.Б. С., въз основа на което твърдят, че е опровергано представеното от ищците по делото удостоверение за наследници и че бившите жители на селото Н. К. Н. и Й. Н. К. нямат сключен валиден църковен или граждански брак. Представено е и ксерокопие от договор от 03.05.1941 год., сключен между Й. Хр.С.-пълномощница на сина си К. Хр.С., и двамата от[населено място], О. и Р. Ив.Н. от[населено място].
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на ВКС, І г.о. е приел, че представеното с нея удостоверение № 151/27.04.2000 год. не е ново доказателство, а се намира приложено на л.5 от гр.дело № 828/2001 год. на Врачанския окръжен съд. Прието е,че същото удостоверение е и без значение за изхода на делото, тъй като са били събрани данни за наличието на църковен брак на Й. К. и Н. К. от 1928 год., което придава на съпруга качеството на наследник. ВКС, І г.о. е приел по-нататък, че молбата е недопустима и ако се поддържа на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като твърдяните престъпни обстоятелства не са установени нито с присъда, нито със съдебно решение. Прието е, че молбата е просрочена, тъй като се основава на обстоятелства, които са били известни на страните при разглеждане на делото, а по своята същност съставлява оплаквания за допуснати нарушения при обсъждане на доказателства и формиране на фактическите и правни изводи, разгледани от въззивната и касационната инстанции при проверката на решението на районния съд.
На последно място, прието е за недопустимо разглеждане на същите основания за отмяна, тъй като молба с аналогично съдържание и доводи вече е подавана до ВКС и по нейната допустимост има влязло в сила определение № 118 от 04.08.2009 год. по гр.дело № 1167/2009 год., което е пречка за повторно разглеждане на същите основания за отмяна.
Обжалваното определение е законосъобразно.
За да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. В производството по чл.303, ал.1 ГПК Върховният касационен съд не извършва служебна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение, а само проверява дали са налице основанията по т.т.1-7 на посочената процесуална разпоредба, които във всички случаи се установяват с писмени доказателства.
В случая, представените с молбата за отмяна копия от удостоверение № 151/27.04.2000 год. и от договор от 03.05.1941 год. не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Първият документ е представен с въззивната жалба срещу решение № 70 от 30.05.2001 год. по гр.дело № 5/2001 год. на Белослатинския районен съд и е приета от Врачанския окръжен съд като доказателство по гр.дело № 828/2001 год. в заседанието на 27.03.2002 год.
С втория документ молителите са разполагали към момента на разглеждане на делото в инстанциите по същество и не е имало пречка да го представят като доказателство. Друг е въпроса дали от неговото съдържание съдилищата биха достигнали до различен извод относно приетото от тях наличие на църковен брак между Н. К. и Й. К., основан на служебната бележка от Архиерейското наместничество-гр.Б. С. /л.13 от гр.дело № 57/2001 год. на РС-Б. С./.
Правилно е прието, че основание на молбата за отмяна не би могло да бъде и чл.303, ал.1, т.2 ГПК, доколкото твърдяното документно престъпление по чл.319 НК не е установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК.
Законосъобразно ВКС, І г.о. е приел, че разглеждането на молбата за отмяна е недопустимо и поради това, че с влязло в сила определение № 118 от 04.08.2009 год. по гр.дело № 1167/2009 год. ВКС/потвърдено с определение № 478 от 16.11.2009 год. по гр.дело № 464/2009 год./ е налице произнасяне по допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила на 10.04.2003 год. решение от 30.05.2001 год. по гр.дело № 57/2001 год. на Белослатинския районен съд. С това определение е прието, че срокът за подаване на молбата за отмяна е изтекъл на 10.06.2003 год., а молбата за отмяна е подадена на 29.04.2009 год. и е недопустима.
В обобщение, обжалваното определение е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 91 от 11.06.2010 год. по гр.дело № 714/2010 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Л. Л. С., М. К. С. и С. К. С. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 27.07.2002 год. по гр.дело № 828/2001 год. на Врачанския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 70 от 30.05.2001 год. по гр.дело № 57/2001 год. на Белослатинския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/