2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 29.05. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 2339 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 801/18.02.2014 г., подадена от името на малолетната ищца по делото К. О. Н., чрез нейната майка и представител по закон Д. С. Н., срещу разпореждане от 10.01.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 2/2013 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх. № 5399/16.12.2013 г., подадена по пощата на 14.12.2013 г. от името на малолетната жалбоподателка, също чрез майка й, срещу разпореждане от 17.10.2013 г. по същото въззивно гражданско дело, с което е върната касационна жалба с вх. № 6729/11.07.2013 г., подадена по пощата на 10.07.2013 г. от името на малолетната жалбоподателка, чрез адв. М. Р., срещу решение № 139/30.05.2013 г., постановено по същото въззивно гражданско дело.
За да постанови обжалваното разпореждане от 10.01.2014 г., въззивният съд е приел в мотивите към него, че разпореждането от 17.10.2013 г. е връчено на процесуалния представител на жалбоподателката адв. М. Р. на 30.10.2013 г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 06.11.2013 г. – сряда, работен ден, а частната жалба с вх. № 5399/16.12.2013 г. е подадена по пощата на 14.12.2013 г. – много след изтичането на срока, поради което съдът я е върнал на основание чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Частната жалба с вх. № 801/18.02.2014 г., по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че частната жалба с вх. № 5399/16.12.2013 г. е подадена след срока за обжалване на разпореждането от 17.10.2013 г. В тази връзка се излагат твърдения и съображения, че съдът е изпращал съобщенията по делото, включително за разпореждането от 17.10.2013 г., на адв. М. Р., който бил с неприето от съда пълномощно за процесуално представителство по делото пред ВКС, както и че разпореждането от 17.10.2013 г. не е било изпратено на заявения от майката на малолетната жалбоподателка (и неин представител по закон), адрес за призоваване по делото, като тя разбрала за него след справка на 11.12.2013 г., поради което счита, че срокът за обжалване не е пропуснат.
Ответникът О. И. Н., в отговора на частната жалба излага становище за неоснователност на същата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съобщението и преписът от разпореждането от 17.10.2013 г. са редовно връчени на и приети от адв. М. Р. на 30.10.2013 г., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване. Адв. М. Р. е надлежно упълномощен да представлява малолетната жалбоподателка и ищца по делото, като упълномощаването е извършено чрез нейната майка и представител по закон – устно в съдебното заседание на въззивния съд, проведено на 20.02.2013 г., като това е надлежно удостоверено в протокола от съдебното заседание, съгласно чл. 33 от ГПК. Това упълномощаване не е ограничено по никакъв начин и има сила до завършването на делото във всички инстанции, съгласно чл. 34, ал. 4 от ГПК. В качеството си на пълномощник на малолетната жалбоподателка, адв. М. Р. е подал от нейно име и касационната жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. С разпореждане от 12.08.2013 г. касационната жалба е оставена без движение от въззивния съд, с указания за представяне на пълномощно за адв. Р. за процесуално представителство по делото пред ВКС, на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК и на документ за внесена държавна такса от 30 лв. по сметка на ВКС. С разпореждането от 17.10.2013 г. касационната жалба е върната поради неизпълнение в срок на тези указания. Както вече беше посочено, съобщението и преписът от разпореждането от 17.10.2013 г. са връчени на и приети от адв. М. Р. на 30.10.2013 г., което връчване е редовно, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1, предл. 2 от ГПК. Доводите в разглежданата частна жалба с вх. № 801/18.02.2014 г., че предвид разпорежданията от 12.08.2013 г. и от 17.10.2013 г. адв. М. Р. бил с неприето от съда пълномощно за процесуално представителство по делото пред ВКС, имат значение за правилността единствено на разпореждането от 17.10.2013 г., което обаче не е предмет на разглеждане в настоящото частно производство пред ВКС. Тези доводи нямат отношение към редовността на връчването на съобщението и преписа от разпореждането от 17.10.2013 г. на малолетната жалбоподателка, което е извършено чрез редовно (и без ограничения) упълномощения по делото неин процесуален пълномощник-адвокат, нито имат отношение към спазването на срока за обжалване на това разпореждане. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1, предл. 2 от ГПК, това връчване, извършено чрез пълномощника, е достатъчно и въззивният съд не е имал процесуално задължение да извършва връчване и чрез представителя по закон – майката на малолетната жалбоподателка – на посочения от нея адрес за призоваване по делото (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС), поради което и тези доводи в разглежданата частна жалба са неоснователни. След като процесуалният пълномощник-адвокат на малолетната жалбоподателка редовно е получил съобщение и препис от разпореждането от 17.10.2013 г. на 30.10.2013 г., е без значение и обстоятелството, че майката на жалбоподателката и неин представител по закон е узнала за това разпореждане по-късно. Преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1, във вр. с чл. 279 от ГПК за обжалването на това разпореждане е започнал да тече от датата на редовното връчване на преписа от него чрез надлежно упълномощения процесуален пълномощник-адвокат на жалбоподателката, и е изтекъл в края на работния ден на 06.11.2013 г. (сряда). Частната жалба с вх. № 5399/16.12.2013 г. е подадена от майката (и представител по закон) на жалбоподателката по пощата едва на 14.12.2013 г. – повече от един месец след изтичането на преклузивния срок за обжалване, поради което тази частна жалба подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 и с чл. 279 от ГПК.
По изложените съображения, обжалваното по настоящото дело разпореждане от 10.01.2014 г., с което въззивният съд е върнал като просрочена частната жалба с вх. № 5399/16.12.2013 г., е правилно, а при извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС го намира за валидно и допустимо, поради което то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 10.01.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 2/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е върната частната жалба с вх. № 5399/16.12.2013 г. срещу разпореждането от 17.10.2013 г. по същото въззивно гражданско дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.