5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
[населено място], 04.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 340 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № І-152 от 13.01.2011г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1875/2011г., с което е потвърдено решение №178 от 18.08.2011г. по гр.д. № 2899/2009г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявените от К. К., Т. К., П. Д., К. Б., П. Б., К. Б. и П. П. против Сдружение с нестопанска цел ”T. дружество Е. А. І” обективно съединени искове за установяване собствеността върху следните обекти: за ищците К. върху избено помещение с площ * кв.м., представляващо принадлежност към притежавания от тях апартамент с идентификатор * по кадастралната карта, находящо се на избения етаж на сградата с административен адрес:гр. Б., [улица]; за ищеца Д. върху избено помещение с площ * кв.м., представляващо реална част, принадлежност към собствения му апартамент с идентификатор *; за ищците К. и П. Б. върху избено помещение с площ * кв.м., представляващо реална част, принадлежност към собствения им апартамент с идентификатор *.; за ищците К. Б., К. Б. и П. П. върху избено помещение с площ * кв.м., представляващо реална част, принадлежност към собствения им апартамент с идентификатор *. С решението е отхвърлен и иска на всички ищци по чл. 108 ЗС за предаване владението върху избено помещение с площ * кв.м., съставляващо обща част на сграда с идентификатор * и върху общ коридор с площ * кв.м., също съставляващ обща част на сградата. Отхвърлени са исковете по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови съществуващото положение преди премахването на водосборната шахта за подпочвени води и дренажни канали на сградата; да възстанови разрушенията по носещия южен зид на сградата; да преустанови ползването на авариен изход на самостоятелен жилищен вход в процесната сграда; както и иска за приемане за установено по отношение на ответника, че той не е носител на ограничено вещно право на строеж върху поземления имот с идентификатор *.
Касационната жалба е подадена от ищците по иска К. К., Т. К., П. Д., К. Б., П. Б., К. Б. и П. П. чрез пълномощника им адв. Т.. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване и по трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. дружество „Е. А. І” взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по обективно и субективно съединени искове по чл. 124 ГПК, 108 ЗС и 109 ЗС. Ищците са собственици на обособени обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес в [населено място], на [улица], като към жилищните обекти притежават и съответни избени помещения в сградата. Ответното дружество се е снабдило през 1999г. с констативен нотариален акт въз основа на писмени доказателства и се легитимира като собственик на нежилищна сграда, находяща се в парцел * в кв. * по плана на Б., с административен адрес [улица] [улица], застроена на * кв.м. /колкото е площта на двата имота, участващи в парцела/, включително и на избено помещение с площ * кв.м. с дренажни канали и водосборна шахта за подпочвени води.Твърди се от ищците, че ответникът оспорва правата им върху избените помещения, принадлежащи към жилищата им, а също и че записаното в нотариалния акт, че ответникът притежава ограничено вещно право на строеж върху имота, върху който е построена сградата на ищците, е невярно. Затова се иска признаване собствеността върху мазетата и установяване, че ответникът не е носител на ограниченото вещно право на строеж. Наред с това се иска премахване на извършените преустройства в избения етаж, в резултат на които се възпрепятства възможността на ищците да ползват общите части съобразно предназначението им, включително и самостоятелния жилищен вход, ползван като авариен изход.
За да отхвърли установителните искове за собственост на избените помещения към апартаментите съдът е приел, че не е доказано правото на собственост на ищците върху описаните в исковата молба избени помещения, доколкото в представените документи за собственост изобщо не са описани избени помещения. Единствено в договорите за покупко-продажба на ищците К. и Т. К. и на ищеца П. Д. са посочени прилежащи към жилищата избени помещения съответно от * куб.м. и от * куб.м., които обаче не отговарят на описаните в исковата молба такива. Освен това, съдът е приел въз основа на техническата експертиза, че описаните в исковата молба мазета съществуват на място и правата на ищците върху тях не са оспорвани от ответника, поради което е неясно мотивиран правния им интерес от водене на установителния иск за собствеността върху тях.
По отношение на останалите искове съдът е приел за установено, че в УПИ * в кв. * по плана на Б. е построена жилищната сграда, в която са жилищата на ищците, както и нежилищната сграда на ответника, за която му е отстъпено право на строеж през 1970г. като двете сгради имат общо сутеренно помещение. През 2008г. е изработен проект за преустройство на част от избения /сутеренния/ етаж на жилищните сгради чрез заграждане на част от избеното помещение към стълбището на живущите в сградата на [улица] обособяването на авариен изход през това стълбище, изграждане с леки преградни стени на помещение „кабина крупие” и „лека преграда” от помещението авариен изход към стълбището на сградата, където към настоящия момент е монтирана врата. Този проект е обжалван от ищците по административен ред и с влязло в сила решение на Административен съд-Бургас жалбата им е отхвърлена. Съдът е възприел констатациите на вещото лице, че до избените помещения на жилищната сграда има достъп откъм стълбището на същата, а ответникът ползва вход за сутерена откъм [улица]. Централните водомери и спирателни кранове за жилищната сграда са монтирани в помещение с площ от * кв.м., което след изграждане на кабина за крупие е с площ от * кв.м. За достъп до това помещение е необходимо преминаването от стълбището на жилищната сграда през аварийния изход и през помещение означено като „игрален салон”, като достъпът е свободен както за ищците, така и за ответника. При установените фактически обстоятелства, че сутеренният етаж обслужва и двете сгради и липсата на доказателства за ограничаване достъпа на ищците до избените помещения съдът е отхвърлил предявените негаторни искове. На последно място съдът е отхвърлил и отрицателния установителен иск относно съществуването на право на строеж върху имота в полза на ответното дружество като е взел предвид представените писмени доказателства за учредяването на това право по реда на чл. 15 вр.чл. 13 от ЗС/отм./ с протоколно решение № 12/31.VІІ.1970г. на ИК на ОНС-Б..
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. не са формулирали изрично правни въпроси, разгледани от съда, но от направеното изложение може да се изведе на първо място въпросът дали ответникът оспорва правата на ищците върху избените помещения към апартаментите им след като в нотариалния му акт е записано, че е собственик на целия сутеренен етаж. Твърди се противоречие с ТР № 178 от 1986г. и Решение № 835 от 13.11.2009г. по гр.д. № 3817/2008г. на ІV г.о. И двете решения са посветени на отмяната на констативен нотариален акт за собственост като последица от изхода на спора досежно удостовереното с акта материално право. В тях се приема, че собственикът има право да предяви иск за защита на правото си против лицето, което се е снабдило с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Този извод не противоречи на обжалваното решение доколкото съдът не е отрекъл правото на ищците да водят иска, а с оглед на събраните доказателства е намерил правата им върху избените помещения за недоказани.
Вторият въпрос, който може да се изведе от изложението, е за доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт за собственост. Поддържа се противоречие с Решение №234 от 15.04.2010г. по гр.д. №544/2009г. на І г.о. и Решение № 15 от 11.05.2011г. по гр.д. № 340/2010г. на Іг.о. И двете са напълно неотносими към поставения въпрос – първото разглежда предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, а второто разрешава въпроса може ли ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че наследодателят му не е бил собственик на имота преди внасянето в ТКЗС, ако самият той не заявява такива права към същия момент. Представено е и Решение № 235 от 15.04.2010г. по гр.д. № 673/2009г. на І г.о., което разглежда най-общо въпроса за доказателствената тежест, но не касае оспорването на констативен нотариален акт. Освен това, във въззивното решение липсва произнасяне по този въпрос, а съдът е приел, че ищците са длъжни да докажат фактите, от които извличат своето право на собственост. Затова, преценявайки активната им легитимация, я е намерил за недоказана, без да разглежда констативния нотариален акт, легитимиращ ответника.
На следващо място касаторите насочват към въпроса дали ищецът може да оспорва легитимацията на ответника като собственик, установена с констативен нотариален акт, противопоставяйки възражение, че не е изтекла придобивна давност по този акт. Въпросът също е извън тези, разгледани от съда. От една страна констативният нотариален акт на ответника е издаден въз основа на писмени доказателства, а не чрез обстоятелствена проверка, поради което всички доводи на касаторите, че придобивната давност е започнала да тече преди учредяване на сдружението, са неотносими. От друга страна, ответникът не се е позовал на давностно владение, съдът изрично е отказал събиране на доказателства за давностно владение и не е обсъждал такова придобивно основание.
На последно място в изложението касаторите са поставили въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп да касационен контрол по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросите са: 1/ дължи ли съдът произнасяне по всеки от предявените кумулативно обективно съединени искове с мотиви и диспозитив и 2/ от какъв порок страда решението, постановено при процесуално нарушение на съда да се произнесе по всеки от кумулативно съединените искове. Липсват обаче каквито и да е съображения, основани на мотивите на постановеното решение, обуславящи релевантността на въпросите към конкретния спор. Не е ясно по кой от исковете съдът не се е произнесъл. Иначе съдебната практика дава безпротиворечив отговор, че съдът дължи произнасяне по всички кумулативно съединени искове с мотиви и диспозитив, а липсата на произнасяне би могло да е основание за допълване на решението или за поправка на очевидна фактическа грешка в зависимост от конкретната ситуация.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-152 от 13.01.2011г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1875/2011г. по касационната жалба на К. Д. К., Т. Д. К., П. И. Д., К. П. Б., П. К. Б., К. К. Б. и П. И. П., подадена чрез пълномощника им адв. М. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: