О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
[населено място] ,06.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и трети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1280 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против постановеното на 28.06.2011 год. решение № 1029 по т.д.№ 364 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав , с което е потвърдено решение № 209 / 26.02.2010 год. на СГС, ТО, VІ – 8 състав по гр.д.№ 2195 / 2008 год. , в частта по уважаване предявения от [фирма] срещу касатора иск , с правно основание чл.208 ал.1 от Кодекса за застраховането , за сумата от 38 425 евро , както и в частта , в която след отмяна на първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд е присъдил в тежест на ответника – касатор и разликата до предявения размер от 30 770 евро, т.е. допълнително присъдил сума от 1345 евро – застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ Автокаско „ на лек автомобил . К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Формулира основания за допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т. 1 и т.2 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като по допустимостта на касационното обжалване счита, че не е формулиран ясен и относим правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.Счита ,че изложението се основава на преценка на изводите на съда относно установените в производството по спора факти и следователно е приложимо към преценка на правилността на решението , на основанията по чл.281 т.3 ГПК .Намира цитираната от касатора задължителна и казуална съдебна практика неотносими към правния спор .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , констатира че касационната жалба е подадена в срока по
чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл.208 ал.1 КЗ, за заплащане застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско „ , поради настъпило на 14.11.2007 год. застрахователно събитие – кражба на автомобила , на основание сключен между ЗД [фирма] / застраховател / и [фирма] /застрахован/ договор , с полица серия А – 2006 № [ЕГН] / 26.01.2007 год. , като действителността на договора и съществуването на застрахователното правоотношение към датата на застрахователното събитие не се оспорват . Фактът на отнемане автомобила от владението на лице, упълномощено от застрахования да го управлява , също не е спорен . Оспорва се квалификацията на отнемането като „ кражба „ , по смисъла на чл.194 НК , в който смисъл ответникът твърди , че се касае за отнемане по смисъла на чл.346 от НК – „ противозаконно отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго , без негово съгласие , с намерение да ползва / а не да присвои / вещта „. Следователно, ответникът оспорва иска с довода за ненастъпил , покрит от застрахователя риск , като евентуално , в случай , че се приеме налице „ кражба „ на автомобила, е налице изключен риск , съгласно раздел ІІІ , т.1.11.1 и т.1 .11.2 от Общите условия , тъй като водачът е оставил автомобила незаключен , с работещ двигател и оставени на таблото ключове и документи в автомобила .
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че квалифицирането на отнемането като „ кражба „, респ. „ грабеж „ / покрити застрахователни рискове, съгласно раздел ІІ т.1 от Общите условия , клауза „ Р” – Разширено покритие „ / или „ отнемане по чл.346 НК „ , е ирелевантно , тъй като различието във фактическите състави се основава на субективния елемент – отношението на дееца към деянието и намерението с което отнема вещта от владението на другиго .Това субективно намерение, според съда , е ирелевантно за носения от застрахователя риск , като паралелно е наведен и извод за липса на доказателства за отнемане по смисъла на чл.346 от НК – отнемане на автомобила за ползване, а не за присвояване . Съдът е отхвърлил като неоснователни и възраженията за недължимо обезщетение , на основание неизпълнение задължения на застрахования – раздел ІІІ , т.1.11.1 и т.1 .11.2 от Общите условия , с оглед конкретно установените по делото обстоятелства по отнемането на вещта – в движение, към момент , към който водачът е напуснал автомобила с цел отстраняване препятствие по пътя си .
Изложението по чл.284 ал.3 от ГПК не съдържа формулиран, дори непълно и неточно , но позволяващ конкретизиране и уточнение по начина , предоставен на настоящата инстанция , съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос . Посочва се , че въззивният съд е квалифицирал отнемането на автомобила като кражба , въпреки липса на пълно и главно доказване , в който смисъл касаторът намира постановеното решение в противоречие с решение № 528 / 08.07.2005 год. на І т.о. на ВКС , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Намира решението постановено и в противоречие с принципите за разпределение на доказателствената тежест , тъй като ответникът е санкциониран за недоказване факта на отнемане на автомобила по смисъла на чл.346 от НК – за ползване , в качеството му на отрицателен факт . Сочи противоречие с решение № 394/ 18.05.2010 год. на ВКС, ІІІ гр. отд. . Счита постановеното решение , за присъждане обезщетение в евро , недопустимо , като противоречащо на ТР № 2 / 1997 год. по тълк. дело №2 / 1997 год. на ОСГК на ВС.
Както се посочи по-горе, решението на въззивния съд не е обосновано с извод за безспорно установяване наличието на „ Кражба „ по смисъла на чл.194 от НК, а с оглед безспорното установяване отнемането на застрахования автомобил от владението на собственика му / идентично от обективна страна деяние при всяко от двете престъпления – „ кражба „ и „ отнемане по чл.346 НК „ / , като субективното намерение на дееца , нерефлектиращо върху застрахователния риск, съдът е преценил за ирелевантно . Визираните от касатора аспекти на неправилност на решението, дори да биха били съпътствани с ясно и точно формулирани правни въпроси, не са относими към този решаващ правен извод на съда , нито изобщо към процесуални действия по главно и пълно доказване факта на деянието „ кражба „ от субективна страна . Съпътстващият извод за липса на доказателства за „отнемане по смисъла на чл.346 НК „ / в който смисъл очевидно са изложени съображенията относно доказателствената тежест по установяване на отрицателни факти / , може да бъде приет само за евентуален , ако не би бил споделен решаващият извод на съда , за доказано отнемане на автомобила от владението на собственика му , тъй като кумулативното им приложение в обосноваване основателност на претенцията е изключено . При това изобщо не се касае за установяване на отрицателен факт / неслучил се, несбъднал се факт /, а за установяване деянието по „ отнемане по чл.346 от НК „, на който именно ответникът гради защитната си теза .
Цитираната съдебна практика, предвид липсата на формулиран правен въпрос , не може да бъде разглеждана в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК . Постановеното решение не е и вероятно недопустимо , тъй като с оглед времеосъществяването на фактическия състав по сключването на застрахователния договор , при това сключването му при дължимост на вземанията в евро , и предвид отмяната на чл.10 ал.1 от ЗЗД / в сила от 1 януари 2000 год. / , цитираното ТР 2 / 1997 год. по тълк. дело № 2 / 1997 год. на ОСГК на ВС е неприложимо .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1029 / 28.06.2011 год. по т.д.№ 364 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 6 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :