5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№397
София12.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1593/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № I-149 от 22.11.2012 г. по в.гр.д. № 1788/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което след отмяна на решение № 1263 от 24.07.2012 г. по гр.д. № 2482/2012 г. на Бургаския районен съд, е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на [фирма] срещу К. Б.” О. за осъждане на ответното дружество да освободи и предаде владението на търговски обект – аптека с площ 29.40 кв.м., намиращ се в приземния етаж на болнична сграда в [населено място], [улица].
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноски по делото. К. твърди неправилност на изводите на съда за наличие на валидно взето решение от Общински съвет – Б. за продължаване на срока на наемния договор, тъй като представеното решение е взето от постоянната комисия по здравеопазване и социални дейности, а не от ОбС, решението няма задължителен характер и противоречи на Наредба на ОбС – Б.. Не се споделя и изводът на въззивния съд за ненадлежно уведомяване на наемателя за противопоставянето на наемодателя за продължаване на наемното правоотношение след изтичане на срока на договора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за делото материалноправни и процесуални въпроси: „1. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 2. Длъжен ли е съдът да постанови своето решение като съобрази и се произнесе по всички наведени от ищеца доводи и възражения; 3. Следва ли противопоставянето на наемодателя против продължаването на договора за наем по смисъла на чл.236 ЗЗД да бъде изрично или скрепено с някаква форма на изявлението или може да се извърши посредством конклудентни действия, доведени до знанието на наемателя; 4. Може ли конклудентно, по смисъла на чл.236 ЗЗД, да бъде продължаван като безсрочен наемен договор, възникването на наемното правоотношение по който се подчинява на изрични нормативни изисквания за определяне на наемателя чрез търг или конкурс; 5. Следва ли исковата молба за опразване на нает от ответника – наемател недвижим имот да се счита като покана за освобождаване на имота; 6. Следва ли наемателят – търговец да се счита за редовно уведомен за изявлението на наемодателя за прекратяване на договорното правоотношение в хипотезата на чл.301 ТЗ, когато уведомлението е било връчено не на управителя на ТД – наемател, а на търговския помощник – управител на наетия обект, 7. Съставляват ли решенията на комисиите към общинския съвет решения на самите общински съветници и могат ли тези решения на комисиите за заместят по своите правни последици решенията на самия ОбС и 8. Следва ли въззивният съд да се произнася по правни въпроси, които не са повдигнати за решаване пред въззивната инстанция.” По въпроси № 1, 2, 5, 6 и 8 се поддържа допълнителното основание по т.1, с позоваване съответно на: решение по гр.д. № 4744/2008 г., решение по гр.д. № 149/2011 г., решение по т.д. № 185/2009 г, решение по гр.д. № 384/2009 г. и решение по гр.д. № 983/2011 г., а по останалите въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Бургас е приел, че до изтичане на установения срок по процесния наемен договор – 14.01.2012 г., до знанието на наемателя – [фирма] не е доведено надлежно противопоставяне от страна на наемодателя за продължаване на ползването на обекта. Отчетено е, че т.нар. „противопоставяне” на наемодателя, обективирано в уведомително писмо от 16.01.2012 г., е доведено до знание на наемателя на следващия ден – 17.01.2012 г., срещу подпис на управителя на аптеката. Направен е извод, че е налице хипотезата на чл.236, ал.1 ЗЗД, при която процесният наемен договор се счита за продължен за неопределен срок и подлежи на прекратяване съгласно разпоредбата на чл.238 ЗЗД. Въззивният съд се е позовал и на задължителна за него практика на ВКС по значимите за изхода на спора правни въпроси.
В мотивите към решението са изложени и допълнителни съображения, свързани с приложимостта на Наредбата за реда, по който община – Б. упражнява правото си на едноличен собственик на капитала в общинските еднолични търговски дружества, при отчитане наличието на решение на ОбС, чрез постоянната си комисия по здравеопазване и социални дейности, за продължаване на срока на наемния договор с ответното дружество до приключване на административния спор във връзка със законосъобразността на проведена нова конкурсна процедура. Направен е извод, че е налице решение по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредбата на ОбС, което препятства предприемането на действия от страна на управителя на [фирма] за отстраняване на наемателя [фирма] от наетото помещение – аптека, до приключване с влязло в сила решение на административния спор.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора правни въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Процесуалноправните въпроси/ под № 1 и № 2/, свързани със задължението на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, да прецени релевантните за делото факти и доказателства и да обсъди въведените в процеса доводи и възражения, са обосновани от касатора с твърдения за допуснати процесуални нарушения. Това е недопустимо, предвид ясното законодателно разграничение между основанията за достъп до касационен контрол и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, както и тълкувателната практика на ОСГТК на ВКС – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. От друга страна, дори и да се приеме, че въпросът касае правомощията на въззивната инстанция при решаване на спора по същество, предвид съобразителната част на обжалваното решение, не би могло да се счете, че е налице отклонение от цитираната и приложена от касатора практика на ВКС, попадаща в обхвата на задължителната практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправните въпроси под № 3 и 4, свързани с приложението на чл.236 ЗЗД, не могат да се счетат да обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в постановеното решение не е дадено разрешение на въпроса дали е възможно противопоставянето на наемодателя да се извърши и с конклудентни действия, нито е формиран извод досежно приложението на чл.236 ЗЗД при отдадено под наем помещение след проведена задължителна конкурсна процедура.
Въпросът, поставен под № 5, свързан със значението на исковата молба като покана за освобождаване на имота, не би могъл да обоснове достъп до касация, тъй като във въззивното решение не е дадено изрично разрешение по такъв въпрос, а от друга страна той е обоснован изцяло с доводи за неправилност на решението. Тези доводи не биха могли да бъдат предмет на проверка в рамките на производството по селекция на касационните жалби, както бе посочено по-горе, с позоваване и на ТР № 1/19.02.1010 г. на ОСГТК на ВКС.
По материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.301 ТЗ/въпрос № 6/ липсва изрично произнасяне от страна на решаващия съд и затова е недоказана основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Действително, въззивната инстанция е приела, че с уведомителното писмо от 16.01.2012 г., доведено до знанието на наемателя на 17.01.2012 г., чрез връчването му не на управителя на дружеството – наемател, а на управителя на аптеката, противопоставянето на наемодателя, по смисъла на чл.236 ЗЗД, е доведено до знанието на наемателя. Същевременно са изложени и мотиви, че това уведомяване на наемателя не е безспорно, като тези мотиви биха могли да се възприемат единствено като допълнителни, но същевременно потвърждаващи вече направения извод за липсата на надлежно противопоставяне от страна на наемодателя за продължаване на наемното правоотношение.
Поставеният от касатора въпрос под № 7 е относим единствено към допълнителните съображения на решаващия съдебен състав и следователно не е единствено обуславящ за изхода на делото, а въпросът под № 8 е обоснован с твърдения в жалбата за неправилност на решението, а от друга страна, липсва конкретизиране досежно конкретното правомощие на въззивния съд по чл.269 ГПК. Това обуславя извод, че по тези въпроси не е доказано общото основание за достъп до касация.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № I-149 от 22.11.2012 г. по в.гр.д. № 1788/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, Гражданско отделение, първи въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: