2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3794/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 16.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 3794/2015 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Обжалвано е определение № 360/23.04.2015 год., постановено по ч.гр.дело № 194/2015 год. на Ловешкия окръжен съд за потвърждаване определение № 74/20.01.2015 год., с което е върната искова молба вх.№ 50/07.01.2015 год., подадена от И. Й. Г. срещу Г. Н. М..
Недоволен от определението е И. Й. Г., затвора-Л., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а в изложението на адвокат Д. С. се поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпроса: „Налице ли са условията на чл.299, ал.2 от ГПК и изправен ли е съдът пред хипотезата на пререшаване на спор в случай, че е налице постановено вече съдебно решение (влязло в сила) между същите страни и на същото правно основание, но с различен предмет и различен размер на претендираната сума”.
От ответника по частната жалба Г. Н. М. от [населено място], Л. област, представляван от адвокат В. А. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 от ГПК със становище за неоснователност тъй като със сила на пресъдено нещо по гр.дело № 107/2012 год. на Троянския районен съд е прието, че няма непозволено увреждане. Претендира за направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 163 по гр.дело № 107/2012 год. на Троянския районен съд (потвърдено с решение по в.гр.дело № 79/2013 год.на Ловешкия окръжен съд) са отхвърлени искови претенции за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на некачествено изработени зъбни протези поради отсъствие на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, което е процесуална пречка за бъдещи искове, основани на същите фактически твърдения, независимо от размера и посочен следващ (различен) период, между същите страни.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По приложението на чл.299, ал.2 от ГПК е налице трайно установена съдебна практика, поради което при отсъствието на непозволено увреждане и с оглед силата на пресъдено нещо е недопустимо повторно пререшаване (претенции) като последица от него както е в случая.
Представените решения относно твърдяна противоречива съдебна практика няма данни да са влезли в сила, поради което не могат да бъдат съобразени: № 112/24.04.2013 год. по в.т.дело № 102/2013 год. на Варненския апелативен съд, Търговско отделение и № 494/15.03.2012 год. по гр.дело № 3938/2005 год. на Русенския районен съд, ХІІІ-ти състав, същото се отнася и до определение № 116/11.06.2009 год. по в.ч.гр.дело № 267/2009 год. на Хасковския окръжен съд.
Определение от 22.03.2015 год. по т.дело № 133/2011 год. на второ търговско отделение на Върховния касационен съд е постановено в производство по чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК и е неотносимо към настоящото производство.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по частната касационна жалба се присъждат направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 60 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 360/23.04.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 194/2015 год. на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Й. Г. ЕГН [ЕГН] от затвора-Л. да заплати на Г. Н. М. от [населено място], [улица], Л. област, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 60 (шестдесет)лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ