2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№397
гр. София, 15.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 31.05. , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №628/17г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на З. Д. Р. срещу решение №766 от 15.04.2016 г. постановено от АС-София по в.гр.д. №2147/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №7970 от 29.11.2012 г., постановено по гр.д. №5481/2011 г. на СГС, с което е уважен искът предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК от страна на [фирма] / с предишно наименование „Х. А. –А.-Лизинг”/ да бъде признато за установено, че касаторът З. Д. Р. като авалист по три записа на заповед изд. съответно на 07.08.2008 г.-първият и на 15.09.2008 г.-другите два, дължи на ищцовото дружество солидарно с издателя [фирма] и втория авалист Д. Л. Д. сумата от 140 061,48 евро-общо по трите, въз основа на които е постановено и издаването на заповед за изпълнение е по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителното производство е спряно на основание чл.420 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1и т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК въззивният състав на САС се е позовал на следните установени по делото факти: Ответникът е авалирал менителничните ефекти основани на три записа на заповед изд. съответно на 07.08.2008 г.-първият и на 15.09.2008 г.-другите два, без протест и разноски, с издател [фирма] и втори авалист Д. Л. Д. общо за сумата от 140 061,48 евро. Съдът е обсъдил наличието на законовите реквизити на ценните книги, с оглед тяхната редовност от външна страна, съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ, и възникналите въз основа на тях менителнични ефекти, както и валидното възникване на менителничното поръчителство по тях в тежест на двамата авалисти. Отчетено е и надлежното предявяване за плащане в лицето на Р., управител на дружеството-издател на трите записа на заповед, който се явява и авалист като физическо лице, с оглед изискуемостта на сумите по тях. Съдът е изложил и своите съображения относно оспорването от страна на последния на автентичността на подписите си за издател и като авалист в ценната книга с дата на издаване 07.08.2008 г., доколкото в заключението си графологът е отраазил, че същите са положени вероятно/ не със сигурност/ от самия него. Счетено е, че доколкото доказателствената тежест при оспорването, с аргумент от разпоредбата на чл.193 ал.3, изр. второ от ГПК, се носи от оспорващата собствения си подпис страна, то не се установява при условията на пълно доказване, че подписите не са поставени от Р.. С оглед изложеното искът по чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.417,т.9 ГПК е уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси, дали било допустимо за едно задължение да се създават повече от едно основания и дали това не противоречи на добрите нрави и допустимо ли е такова задължение да не се отразява счетоводно на двете основания, а само на база каузалното отношение, допустимо ли е при липса на цесия, произнасянето по иск по чл.422 ГПК по отношение на ищец, различен от молителя в заповедното производство, както и можело ли да се поправя очевидна фактическа грешка в наименованието на ищеца в закрито съдебно заседание. Поставя се и въпросът за задължението на съда да обсъди всички правоизключващи възражения във връзка с казуалното правоотношение.
Така формулираните въпроси не се явяват изобщо обуславящи изхода по спора по следните съображения:
В преклузивния срок , т.е с отговора на исковата молба , а и в по-късен момент в първоинстанционното производство, ответникът-касатор изобщо не е въвел като предмет на спора каузалните отношения между страните във връзка с които са издадени процесните записи на заповед. Следователно, с оглед задължителните указания по прилагане на закона в т.17 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС каузалното правоотношение не е станало предмет на спора и съдът не го е разглеждал при постановяване на решението.
По следващия въпрос, следва да се има в предвид, че не става въпрос за правоприемство в лицето на ищеца, а за промяна в неговото наименование от „Х. А. –А.-Лизинг” в [фирма], поради което и в тази част въпросът е без значение за изхода по правния спор.
Относно процедурата по поправка на очевидна фактическа грешка в наименованието на ищеца не се сочи някое от допълнителните основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, определено съгласно чл.78 ал.8 ГПК в ред. ДВ бр.8/2017 г. във връзка с чл.25 ал.1 НЗПП в размер на 300 лева.
Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №766 от 15.04.2016 г. постановено от АС-София по в.гр.д. №2147/2014 г.
ОСЪЖДА З. Д. Р. [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.