О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 3396/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от адвокат Е. П. срещу определение от 21.11.2012 г. по гр.д.№10792/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав.
Ответниците по нея Л. Д. М.-М. и И. Л. М. в писмен отговор подаден чрез процесуалния им представител адв.В. К. оспорват частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. констатира по делото следното:
С определение от 25.11.2011 г. по гр.д.№ 15 951/2011 г. на Софийски районен съд жалбоподателката е назначена за особен представител по реда на чл. 47 ал.6 ГПК на ответницата по делото. Определено й е първоначално възнаграждение в размер на 877 лв., които ищците в първоинстанционното производство са били задължени да внесат. В качеството на особен представител тя е депозирала въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Подала е молба вх.№97669/01.10.2012 г. по гр.д.№10792/2012 г. на Софийски градски съд, с която е отправила искане ищците да бъдат задължени да внесат отново сумата 877 лв. за защитата, която ще окаже на ответницата пред въззивната инстанция. С обжалваното определение молбата й е оставена без уважение.Така постановеното определение въззивният съд е аргументирал с мотива, че определеният от първоинстанционния съд депозит е внесен и той е за двете инстанции. Разноските за особения представител се заплащат еднократно съгласно чл. 26 ал.2 от Закона за правната помощ, тъй като назначеният за особен представител адвокат е за всички съдебни инстанции.
Частната жалба е подадена в седмодневния срок по чл. 275 ГПК. Настоящият състав намира, че е допустима, тъй като определението, което се обжалва с нея подлежи на инстанционен контрол.С него се отказва определяне на възнаграждение на особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК, което по съществото си е произнасяне по разноските. Въпросът за разноските е материалноправен и е свързан с предмета на съдебното производство.Обжалваното определение се доближава по своя характер до тези, изрично посочени в ТР № 1/17.07.2011 г. т.6 и като такова подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.Особен представител на страната по чл.47 ал.6 ГПК може да бъде само адвокат и поради това размерът на възнаграждението му за вида процесуална дейност, която ще извърши, следва да бъде определен от съда в съответствие с указаното в чл.36 ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата, препращаща към Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Д., че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение е за всички инстанции е неправилен , тъй като предвидените с Наредбата минимални възнаграждения са за една инстанция , според посоченото в заглавната част на раздел ІІІ и ІV от нея. Възнаграждението за особения представител е дължимо от ищеца , съгласно чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, определящи го като задължено лице , независимо от изхода на делото. Това негово задължение трябва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира в съответствие с постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл.78 ГПК. Заплатеното от ищеца възнаграждение следва да му бъде възмездено като разноски при положителен за него изход на спора. Тъй като оказваната защита се финансира от ищеца по делото, а не от държавния бюджет, глава седма от Закона за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ не намират приложение. В този смисъл са и определение № 656/23.11.2010 г. по ч.гр.д.№342/2010 г. на ВКС, ІV г.о.,определение №282/19.04.2012 г. по ч.гр.д.№122/2012 г. на ВКС , ІІІ г.о. и др.
Неправилно въззивният съд е отказал да уважи молбата на особения представител. Предвид разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК е следвало да му определи възнаграждение за защитата пред въззивната инстанция и да укаже на ищците да го внесат по сметката на съда. В случая жалбоподателката е подала въззивна жалба от името на представляваната от нея страна, но не се е явила в съдебно заседание, насрочено във въззивното производство. Поради неявяването съдът намира, че дължимото възнаграждение следва да бъде определено в половин размер.
Поради изложеното ВКС , състав на ІІІ г. о
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 21.11.2012 г., по в. гр. д. № 10 792/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивната инстанция на адвокат Е. П. назначена за особен представител на ответницата Т. К. Х. от [населено място] в размер на 438,50 лв., вносими от ищците Л. Д. М.-М. и И. Л. М. по сметката на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: