3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
[населено място], 18.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5759 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2311 от 13.06.2013г. по гр.д. № 267/2013г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 430 от 17.01.2013г. по гр.д. № 3554/2010г. на Благоевградски районен съд за признаване за установено по отношение на [община], че Л. Н. Ш. е собственик на овощна градина с площ 500 кв.м в м.”Б.” в землището на [населено място], който по действащата кадастрална карта на града представлява 292/336 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.601.146 целия от 336 кв.м., както и 28/4300 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04279.601.90 с предназначение „за второстепенна улица”, целия от 4300 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ответника по иска [община]. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът не е изяснил правната квалификация на предявения иск – дали е установителен по чл. 124, ал.1 ГПК или специалния иск по чл. 53, ал.2 З., както и кое от двете производства е преюдициално. На второ място се сочи, че съдът е приел ищеца за собственик на имота въз основа на предоставено му право на ползване пред 1965г., а към този момент ищецът не е бил роден.
Ответникът по жалбата Л. Н. Ш. чрез пълномощника си адв. В., взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е установителен иск за собственост. Ищецът се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на трансформирано право на ползване върху същия съгласно §4б ПЗР ЗСПЗЗ. За установяване правото на ползване е представено удостоверение № 225/3/1965г., издадено на 06.01.1988г., според което на основание 21 ПМС и Протокол на ИК на ОНС Б. на ищецът е получил безвъзмездно ползване на пустеещи земи в землището на Б., м.”Б.” с площ 0,5 дка при посочени граници. През 1995г. имотът е оценен от комисия и заплатен от ищеца. Същата година той се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по §4б ПЗР ЗСПЗЗ за овощна градина с площ 500 кв.м. в м. „Б.” при съседи: С. Р., наследници на М. Б., наследници на А. Г., наследници на М. З., наследници на И. С..
Приетата съдебно-техническата експертиза сочи, че през 1996г. е извършено попълване на кадастралния план като имотът е заснет с пл. № 7673 с площ 336 кв.м.; за него е отреден УПИ VІІ от кв. 44, който е с предназначение изграждане на Т.. Преди 1996г. имотът е бил със статут на земеделски такъв. В допълнително заключение вещото лице установява, че според одобрената кадастрална карта имотът, посочен в нотариалния акт на ищеца, попада в имоти с идентификатори 04279.601.90 – 26 кв.м., 04279.601.147 – 88кв.м., 0479.601.279 – 9 кв.м., 004279.601.280 – 46 кв.м. и 04279.601.146 – 292 кв.м. Първият от посочените имоти и последния от тях с площ 336 кв.м. е записан в кадастралните регистри на името на [община]. Ищецът е депозирал искане за промяна на собствеността; съставен е акт за непълноти и грешки през 2010г., който обаче не е подписан от [община]. Именно възражението на общината е повод за предявяване на иска.
Следва да се отбележи, че с оглед правната квалификация на предявения иск, исковата молба няколко пъти е оставяна без движение за уточняване на отправеното към съда искане, тъй като според съда едновременно предявяване на иск по чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 53, ал.2 З. е недопустимо. Предприето е от първата инстанция връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й. Определението на районния съд е отменено от Благоевградски окръжен съд, като е прието, че исковата молба изначало е била редовна – предявеният иск е по чл. 124, ал.1 ГПК и именно от такава защита се нуждае ищеца, чийто имот е записан в кадастралните регистри на друго лице.
За да уважи иска съдът е приел, че на ищеца е предоставено право на ползване по реда на 21-во ПМС от 1963г. Съдът изрично е посочил, че документът, удостоверяващ правото на ползване е издаден през 1988г., а не през 1965г., преди раждането на ищеца, както поддържа жалбоподателя. Счел е също така, че са изпълнени и останалите законови изисквания на §4б ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът приема следното:
К. не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, които са разрешени от съда и са обусловили крайния изход на спора. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос съставлява общото основание за достъп до касационен контрол и непосочването му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В представеното изложение са изложени съображения по два въпроса: 1/ правилно ли е определена правната квалификация на предявения иск – дали искът е установителен по чл. 124, ал.1 ГПК или такъв по чл. 53, ал.2 З.; 2/ как ищецът е приет за собственик на имота, след като правото на ползване му е предоставено преди да се е родил? Според касатора вторият въпрос е от значение за изхода на самото дело. Изтъкнатите обстоятелства имат характер на касационни основания – те са оплаквания срещу неправилността на решението, а в производството по чл. 288 ГПК съдът не може да обсъжда такива доводи. Освен това, касаторът не се позовава на нито едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, посочени в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, представляващи хипотезите, при които се проявява общото основание, а именно: противоречие на разрешения правен въпрос със задължителната практика на ВКС, противоречиво разрешаване на правния въпрос в практиката на съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Без формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос и без наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2311 от 13.06.2013г. по гр.д. № 267/2013г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: