О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 28.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 81/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [община], чрез процесуален представител старши юрисконсулт Т. И. срещу решение № 82/03.10.2017 г. по гр.д.№ 286/2017 г. на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено решение № 295/14.07.2017 г. по гр.д.№ 993/2017 г. на Районен съд-Видин. С него са уважени предявените от М. И. С. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, като е признато за незаконно дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № РД-02-15-1/07.03.2017 г. и тя е отменена и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност счетоводител- касиер . В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд не е съобразил правилно критериите за налагане на най-тежкото наказание, а така също и че не са отчетени обстоятелствата, при които е извършено нарушението.Касаторът твърди, че в резултат на нарушението е ощетена приходната част на бюджета на общината.Посочва, че че ищцата не е проявила самокритичност. Иска да бъде отменено обжалваното решение.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280 ал.1 3 ГПК. Поставят се въпросите:
-дали нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в приемане на плащане на публични задължения към общинския бюджет в нарушение на установения законов ред е маловажно и формално и обуславя ли то налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
-писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение по естеството си са извънсъдебно признание, че са се осъществили неизгодни за него факти, като съдът следва да ги прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото, с оглед всички обстоятелства.
-въззивният съд не е изследвал и не се е произнесъл по отношение умишленото поведение, което да предпоставя преднамереност в извличането на облага за себе си или за другиго или с цел увреждане на работодателя, като представляващо злоупотреба с доверието му.
Посочил е, че въззивният съд не е изяснил дали евентуалната вреда, която би настъпила от деянието на ищцата в размер на 778,75 лв. определя извършеното нарушение като маловажно и дали прекъсването на давността за вземането санира това нарушение.Изтъква, че законодателят е определил ред за последователното събиране на данъчните задължения в ДОПК, който е обусловен от недобросъвестното поведение на длъжниците. Намира, че наложеното наказание е в съответствие с тежестта на нарушението, вероятността да възникнат значителни вредни последици и липсата на самокритично поведение от ищцата. Прилага решение по гр.д.№4587/2014 г., ІV г.о.
Ответницата по касационната жалба М. И. С. в писмен отговор, подаден члез пълномощник адв.Л. М., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, по което ищцата изпълнявала длъжността счетоводител-касиер.При атестирането била атестирана със същата атестация, с каквато и останалите служители. На 01.03.2016 г. била уведомена за последователността на погасяване на задълженията, съгласно изменение на чл.169 ал.3 ДОПК- по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. На 09.01.2017 г. на длъжника О. Н. бил съставен АУАН по чл.107 ал.3 ДОПК за задължения възникнали в периода 2012 г.-09.01.2017 г. в общ размер на 934,85 лв. На 02.02.2017 г. ищцата приела плащане от него на задължения за данък МПС за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. С процесната заповед за това деяние й е наложено наказание уволнение на основание чл.187 т.3 и т.10 КТ. В заповедта е посочено, че в нарушение на преките си служебни задължения и след като е била уведомена за промените в чл.169 ал.3 ДОПК е приела плащане избирателно, без да съобрази, че длъжникът има задължения от 2012 г. Въззивният съд е уточнил, че между страните е налице спор само относно тежестта на наложеното наказание и съответствието му с извършеното дисциплинарно нарушение. Позовавайки се на задължителната съдебна практика е приел, че следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението- тежест, отражение върху работата в предприятието на работодателя, настъпили вредни последици, поведението на работника, дисциплинарно минало и др.Намерил е, че ищцата е извършила формално нарушение, от което не са последвали имуществени последици за работодателя, че има атестация като на другите служители, че бюджетът на общината не е обеднял. Направил е извод, че работодателят не е доказал, че е съобразил критериите по чл.189 ал.1 КТ при реализиране на дисциплинарната отговорност и поради това неправилно трудовото правоотношение е било прекратено.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. То е селективно и се допуска, когато обжалващата страна докаже наличие на общо и допълнително основание. Общо основание е правен въпрос, обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът не е изпълнил стоящите пред него задачи в селективното производство. Не е направено разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК. Касаторът не е формулирал правни въпроси, а оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд ,които на са предмет на настоящото производство. Според постановката на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, касационният съд не може да формулира правен въпрос въз основа на оплакванията и доводите на касатора,тъй като ще наруши диспозитивното начало. Дори и донякъде да се приеме релевантност относно първия поставен въпрос, то не е аргументирано допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- касаторът не е посочил коя е правната норма, чието тълкуване иска и която счита за несяна, непълна или противоречива. Не е изложен нито един аргумент и във връзка с приложеното решение на ВКС. Вторият въпрос не произтича от направените изводи във въззивното решение,според които между страните е спорен само въпросът за тежестта на наложеното наказание, а не за това дали е извършено дисциплинарно нарушение. По третия въпрос сам касаторът е посочил,че липсват мотиви във въззивния съдебен акт.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство. Те са установени с представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване за заплащане в брой на адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82/03.10.2017 г. по гр.д.№286/2017 г. на Окръжен съд-Видин.
ОСЪЖДА [община] да заплати на М. И. С. сумата 230 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: