3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
[населено място], 04.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 476 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 440 от 08.12.2012г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 968/2011г., с което е потвърдено решение № 224 от 02.06.2011г. на Горнооряховски районен съд по гр.д. № 1962/2010г. за извършване на съдебна делба между Б. Й. Д., М. В. Д. и В. В. Д. чрез възлагане на жилището, обект на делбата, а именно: апартамент №* на петия етаж в блок „Т. *” в [населено място], застроено на * кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № * и * % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, в полза на съделителката Б. Й. Д. на основание чл. 349, ал.1 ГПК и присъждане на останалите двама съделители суми за уравнение на дяловете. С първоинстанционното решение е отхвърлена претенцията на М. В. Д. за възлагане на имота в неин дял.
Касационната жалба е подадена от М. В. Д.. Тя претендира отмяна на решението и уважаване на собствената й претенция за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че решението е постановено в противоречие с Т. № 1/2004г., както и с Решение № 998 от 11.01.2010г. по гр.д. № 1985/2008г. на ІІІг.о. на ВКС и Решение № 327 от 04.09.2009г. по гр.д. № 628/2008г. на І г.о. на ВКС.
Ответниците по жалбата Б. Й. Д. и В. В. Д. в писмения си отговор поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима. В изпълнение на дадените от настоящата инстанция указания са представени доказателства, че касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок на 30.01.2012г. чрез куриерска служба.
Производството е по извършване на съдебна делба. Обект на делбата е жилище в [населено място], което е било съпружеска имуществена общност между съделителката Б. Д. и наследодателя В. Д., поради което делбата е допусната при квоти * ид.ч. за преживялата съпруга Б. Д. и по * ид.ч. за децата на наследодателя М. В. и В. В.. Претенция за възлагане по чл. 349, ал.1 ГПК е заявена от Б. В., а М. В. е заявила своевременно искане за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК. С постановеното решение е уважена претенцията на Б. В. като съдът е изтъкнал, че са налице всички законови предпоставки – имотът е бил съпружеска имуществена общност, Б. В. е преживяла съпруга и не притежава друго жилище. Фактът, че в хода на делото е извършила разпореждане с притежавана идеална част от друг жилищен имот не обуславя неоснователност на претенцията. По отношение претенцията на жалбоподателката М. В. съдът само е отбелязал, че е недоказано тя да живяла в жилището към момента на откриване на наследството понеже според данните е заминала за чужбина по-рано.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателката не е посочила изрично правен въпрос, разгледан от съда и обусловил крайните му изводи, но от изложените обстоятелства може да се изведе въпросът дали прехвърлянето на идеална част от жилищен имот по време на делото за делба съставлява пречка за възлагане по чл. 349, ал.1 ГПК. Сочи се на първо място противоречие на обжалваното решение с Т. № 1/2004г. В т.4, 5 и 7 от постановлението са разгледани въпроси, свързани с възлагането по чл. 288, ал.2 и 3 ГПК/отм./, сега чл. 349, ал.1 и 2 ГПК и изрично е прието, че наличието на предпоставките за възлагане по чл. 288, ал.2 ГПК/отм./ изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./, какъвто е и настоящия случай. Именно по тези съображения въззивният съд е удовлетворил искането за възлагане на преживялата съпруга и не е разгледал това на другата съделителка М. В..
На следващо място, по поставения в настоящето производство въпрос за прехвърляне на притежавано жилище или идеална част от него по време на процеса, постановлението сочи, че липсва злоупотреба с право след като съделителят отговаря на всички законови изисквания за възлагане. В този смисъл са и изводите на въззивния съд, поради което не е налице решаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВКС. Следва да се отбележи и че според утвърдената практика притежаването на идеална част от жилищен имот не съставлява пречка за извършване на възлагане – Решение № 166 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1390/2010г. на ІІг.о. на ВКС.
Останалите две посочени решения са постановени в производство по чл. 218а ГПК/отм./ и не разрешават въпроси, сходни с релевантните за настоящия спор относно предпоставките за възлагане по чл. 349, ал.1 и 2 ГПК. Така, Решение № 998 от 11.01.2010г. по гр.д. № 1985/2008г. на ІІІг.о. на ВКС е по допускане на съдебна делба, а Решение № 327 от 04.09.2009г. по гр.д. № 628/2008г. на І г.о. на ВКС разглежда иск по чл. 108 ЗС. Ето защо те са неотносими.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е установено основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата претендират присъждане на разноски, но липсват доказателства да са направили такива в касационното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 440 от 08.12.2012г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 968/2011г. по касационната жалба на М. В. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: