6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
С.,06.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 713/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в ликвидация/ – [населено място], срещу решение № 9 от 07.01.2011 г., постановено по в. т. д. № 937/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 12 от 29.03.2010 г. по т. д. № 90/2008 г. на Смолянски окръжен съд, с което дружеството – касатор е осъдено да заплати на Г. П. Я. сумата 1 051 883 лв., представляваща част от паричната равностойност на неговия дружествен дял в [фирма], ведно със законната лихва от 23.07.2008 г. до окончателното плащане, и сумата 53 287 лв. – деловодни разноски, като на ищеца Г. Я. са присъдени разноски за въззивното производство в размер на сумата 21 500 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, алтернативно – за неправилност, на въззивното решение и се прави искане за обезсилване или отмяна на решението с произтичащите от това последици. К. твърди, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която не е посочен начин на формиране на размера на исковата претенция, и е подменил предмета на спора, присъждайки на ищеца паричната равностойност на дружествения му дял в [фирма] по баланса към момента на изключването му като съдружник, въпреки заявеното в петитума на молбата искане за заплащане на равностойността на дела към момента на преобразуване на дружеството в АД. Определя като незаконосъобразен извода на въззивната инстанция за възникнало в полза на ищеца право да претендира равностойността на дяловото си участие в прекратеното без ликвидация [фирма]. Развива съображения, че с преобразуване на дружеството в АД правата на ищеца върху дяловете от капитала на дружеството са трансформирани в права върху акции, които ищецът е могъл да получи след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на изключването му като съдружник в прекратеното без ликвидация дружество с ограничена отговорност.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за приложното поле на касационното обжалване са посочени въпроси, идентични на въведените в касационната жалба основания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. К. поддържа, че решението е постановено „в нарушение на материалноправен и процесуалноправен въпрос”, формулиран така : “Има ли законови правомощия съдът по собствено усмотрение и тълкуване на доказателствата по делото да въвежда в същото петитум, какъвто не е заявен от ищеца и се произнася именно по този петитум”. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 /погрешно квалифицирана като т.1/ ГПК и твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката в решение № 620/25.06.1963 г. по гр. д. № 211/1993 г. на ВС, І г. о., решение № 577/21.06.2000 г. по гр. д. № 1793/99 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 1670/21.11.200 г. по гр. д. № 791/2000 г. на ВКС, ІV г. о. /всички постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г./, тъй като въззивният съд е присъдил на ищеца паричната равностойност на дружествения му дял по баланса към края на месеца, през който е изключен като съдружник в [фирма], вместо към посочения в петитума на исковата молба момент – този на преобразуване на дружеството в АД. С предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК е аргументирана и тезата, че решаващата инстанция е приложила неточно материалния закон и се е произнесла в противоречие с практиката в решение № 517/05.11.2007 г. по т. д. № 252/2007 г. на ВКС, І т. о., по въпроса за правото на ищеца да получи равностойността на дружествения си дял от преобразуваното [фирма] като последица от влязлото в сила след датата на преобразуването съдебно решение за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решението на общото събрание за изключването му като съдружник. Във връзка с оплакването в касационната жалба за нередовност на сезиращата искова молба е наведено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Г. П. Я. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 90/2008 г. е образувано пред Смолянски окръжен съд по предявен от Г. П. Я. против [фирма] /л./ иск за заплащане на сумата 960 000 лв., а след допуснато в хода на делото увеличение на иска – 1 051 883 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на съдружник в [фирма] ищецът притежавал 50 % от дяловете на дружеството до 21.02.2005 г., когато бил изключен като съдружник с решение на общото събрание, вписано в търговския регистър на 25.03.2005 г.; Решението за изключване било отменено по реда на чл.74 ТЗ с влязло в сила на 05.06.2008 г. съдебно решение; Преди влизане на решението в сила, с решение № 1029/05.09.2007 г. по ф. д. № 539/2007 г. на Смолянски окръжен съд, в търговския регистър било вписано прекратяването без ликвидация на [фирма] и преобразуването му в АД; В резултат на преобразуването отпаднала възможността ищецът да бъде възстановен реално в правата си на съдружник в прекратеното О., което пораждало за него правото да претендира от ответното АД като правоприемник на дружеството с ограничена отговорност заплащане на паричната равностойност на дружествения си дял отпреди преобразуването, изчислен по баланса на дружеството към момента на изключването. При така въведените фактически твърдения с петитума на исковата молба ищецът е поискал да бъде осъдено ответното дружество да му заплати търсената сума, представляваща част от равностойността на притежавания преди преобразуването дружествен дял към момента на изключването му като съдружник. Искането за присъждане на равностойността на дела, определена по баланса на [фирма] към момента на изключването, е поддържано последователно от ищеца в хода на цялото производство, включително пред въззивната инстанция.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 1 051 883 лв., съответстваща на изчислената от съдебно – счетоводната експертиза по делото парична равностойност на дружествения му дял в [фирма] по баланса на дружеството към 31.03.2005 г. /краят на месеца, в който е извършено вписване в търговския регистър на решението за изключване на Г. Я. като съдружник/.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Пловдивски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, след като е приел, че доводите на жалбоподателя за недопустимост на решението са неоснователни, а предявеният иск е доказан по основание и размер. Въззивният съд е преценил, че исковата молба е редовна, а произнасянето на първата инстанция съответства напълно на заявеното в молбата искане за правна защита, поради което не е налице произнасяне по непредявен иск. Изразил е становище, че искът е допустим, тъй като извършеното преди влизане в сила на решението по чл.74 ТЗ преобразуване на [фирма] в АД препятства възстановяването на ищеца като съдружник в дружеството и при липса на данни за придобити акционерни права в новоучреденото акционерно дружество, съответстващи на дяловото участие в прекратеното О., единственият способ за защита на ищеца е искът по чл.125, ал.3 ТЗ за присъждане на равностойността на дружествения му дял в О.. Като е съобразил очертаното с исковата молба съдържание на исковата претенция и установените в хода на делото правнорелевантни факти въззивният съд е направил решаващия извод, че в качеството му на правоприемник на прекратеното О. ответникът дължи на ищеца паричната равностойност на дружествения му дял в О., определена по баланса на дружеството – праводател към 31.03.2005 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Въпреки неясното и непрецизно формулирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, може да се приеме, че касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с релевираната в касационната жалба процесуална недопустимост на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при констатирана в производството по чл.288 ГПК вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, независимо от наличието или отсъствието на специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В конкретния случай обаче данните по делото не насочват към вероятна процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил ясно фактическите твърдения, на които е основал исковата си претенция, а петитумът на молбата съответства изцяло на заявеното в обстоятелствената част основание на предявения иск. Съдържанието на исковата молба и последващите й уточнения в хода на процеса не поставят под съмнение извода, че ищецът е сезирал съда с иск за заплащане на паричната равностойност на дружествения си дял, притежаван в прекратеното без ликвидация и преобразувано в АД [фирма] към момента, когато е изключен като съдружник с решение на общото събрание, изчислена по баланса на дружеството с ограничена отговорност към края на месеца, в който е настъпило изключването /чл.125, ал.3 ТЗ/. Въззивният съд се е произнесъл по така предявения иск, присъждайки на ищеца определената от съдебно – счетоводната експертиза парична равностойност на дела по баланса на прекратеното О. към 31.03.2005 г. След като обжалваното решение е постановено въз основа на редовна искова молба и съответства напълно на предявения с нея осъдителен иск, не се налага същото да бъде допускано до касационен контрол с цел проверка на поддържаните от касатора касационни доводи по чл.281, т.2 ГПК в производството по чл.290 ГПК. Отсъствието на данни за вероятна процесуална недопустимост на въззивния акт прави безпредметно обсъждането на цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика, третираща въпроса за последиците от произнасяне на съда по нередовна искова молба, съответно по непредявен иск. По същите съображения не следва да се обсъжда и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което касаторът се е позовал в подкрепа на оплакването за нередовност на исковата молба.
Останалите въпроси в изложението съставляват по същността си касационни доводи за материална незаконосъобразност на решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал становището си за основателност на предявения по делото иск. Нарушението на материалния закон е уредено в чл.281, т.3 ГПК като основание за касационно обжалване на въззивното решение, което има значение за правилността на решението и подлежи на проверка само в производството за осъществяване на същинския касационен контрол по реда на чл.290 ГПК. Евентуалните пороци, водещи до неправилност на решението, не могат да бъдат съобразявани в производството по чл.288 ГПК, в което селекцията на касационните жалби се извършва единствено в зависимост от специфичните за допускане на касационното обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради относимостта на поставените от касатора „въпроси” към правилността на въззивния акт, а не към общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване.
Освен поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, недопускането на касационно обжалване следва да се аргументира и с недоказаността на поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не кореспондира със съдържанието на въззивното решение твърдението на касатора, че произнасянето на въззивния съд по спорния предмет на делото противоречи на практиката в решение № 517/05.11.2007 г. по т. д. № 252/2007 г. на ВКС, І т. о. Посоченото решение е постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ и в същото, при идентични правнорелевантни факти, е прието, че : В случай на преобразуване на О. в АД, извършено след изключване на съдружник в преобразуваното О., но преди влизане в сила на съдебното решение по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание за изключване на съдружника, членствените права на ограничено отговорния съдружник не се възстановяват автоматично и същият не придобива качеството „акционер” в новоучреденото АД с факта на влизане в сила на съдебното решение по чл.74 ТЗ, доколкото поради изключването му той не е имал качеството на съдружник в О. към момента на вземане на решението за преобразуване на дружеството в АД; Възникването на членствено правоотношение между бившия съдружник в О., чието изключване е отменено по съдебен ред след датата на преобразуването, и учреденото чрез преобразуване АД предполага на съдружника да бъдат прехвърлени акции по правилото на чл.185 ТЗ; Ако на съдружника не бъдат прехвърлени акции по предвидения в закона ред, той има право на базата на приемството в правата и задълженията между О. и АД да иска изплащане на дяловете, които е притежавал в О. преди преобразуването, като имуществените отношения се уреждат съобразно разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ – въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е завършен фактическият състав на изключването с вписване на решението на общото събрание за изключване на съдружника в търговския регистър. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил отсъствието на твърдения и на доказателства за прехвърлени на ищеца акции от капитала на [фирма] /л./, съответстващи на дяловото му участие в прекратеното без ликвидация [фирма]. В резултат на това е достигнал до извод, аналогичен на приетия в цитираното решение на ВКС – че поради настъпилото преди влизане в сила на съдебното решение по чл.74 ТЗ преобразуване на О. в АД членственото правоотношение на ищеца не може да бъде възстановено и че след като не е придобил акции от капитала на новоучреденото акционерно дружество, ищецът има право да получи от правоприемника на прекратеното О. паричната равностойност на дяловото си участие, съобразно разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ. Налице е пълна идентичност между произнасянето в двете решения, което изключва достъпа до касация на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 937/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 07.01.2011 г., постановено по в. т. д. № 937/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :