О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
Гр.София, 08.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 270 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М. І АД [населено място], чрез пълномощника му адв. Т. К., против решение № 1648/31.07.2014 г., постановено по в.т.д.№ 3433/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 847/09.05.2013 г. по т.д.№ 1811/2012 г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 20 състав. С последното са отхвърлени предявените от касатора срещу НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД [населено място] искове за заплащане на сумата 100 000 евро, равностойни на 195 583 лв. – частичен иск от сумата 10 800 000 евро, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 20.03.2007 г. до 20.03.2012 г.; и за премахване на съоръженията на ответника в собствен на ищеца недвижим имот.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение – основания за касация по чл.281 т.3 ГПК, подробно обосновани. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационен контрол по съображения, аналогични с изложените в жалбата.
Ответникът по касационната жалба НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД чрез процесуалния си представител С. Каладжиев /юрист – ръководител отдел в управление „Правно”/ моли да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и в негова полза да се присъдят разноски за настоящата инстанция. В отговора си по чл.287 ГПК излага, че касаторът не е формулирал материално-правни или процесуални-правни въпроси от значение за изхода на спора, които да отговарят на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК, а е преповторил буквално касационната си жалба.
Писмен отговор против касационната жалба е депозиран и от Е. СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР ЕАД – [населено място] /правоприемник на Н. ЕАД по чл.263и ал.7 ТЗ, привлечен в хода на процеса/, чрез процесуалния му пълномощник юрисконсулт Р. С.. В него се изразява становище, че посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са обосновани и аргументирани нито в касационната жалба, нито в изложението, което я преповтаря, поради което моли решението да не бъде допускано до касационен контрол, ведно с присъждането на разноски /ю.к. възнаграждение/.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна в законоустановения срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, намира, че настоящото производство е допустимо.
За да се произнесе по съществото му, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, приема следното:
В исковата молба се твърди, че в поземлен имот, собственост на ищеца, съществуват два магистрални електропровода, които заемат заедно със сервитутите по чл.64 ЗЕ площ в размер на 3 000 кв.м. Те не са били отразени в документацията относно собствеността при придобиването й /решения на ПК, скици и др./ и ищецът не е знаел за тях. Посочената площ не може да се използва от него /чрез застрояване и отдаване на сгради под наем, съобразно основната му дейност – строително-предприемаческа/, освен това съоръже-нията са незаконни. Ответникът отказва да ги премести или да заплаща наем за ползването на части от частния имот, поради което дължи обезщетение съгласно чл.65 ал.2 ЗЕ за пет години назад в размер на 60 евро за кв.м. площ.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, с което предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.109 ЗС са отхвърлени, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че ищецът е собственик на описания в исковата молба имот, върху който са изградени и преминават два въздушни електропровода, построени през 1975 г., въведени в експлоатация през 1976 г. Съдът е споделил становището на Софийски градски съд /както и е препратил към мотивите му/, че по отношение на електропроводите приложение намират разпоредбите на Закона за електростопанството от 1975 г., съгласно който електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.енергия са държавна собственост и около тях се създават охранителни зони, ползването на които е безвъзмездно. С приемането на ЗЕЕЕ от 1999 г. по силата на закона – чл.60 ал.1 ЗЕЕЕ в полза на енергийното предприятие е учредено сервитутно право, което е запазило действието си и занапред, съгласно § 26 ПЗР ЗЕ /2003 г./. От това е направен решаващият извод, че по силата на закона ответникът разполага с правото да държи безвъзмездно процесните електропроводи в имота на ищцовото дружество и не дължи обезщетение за това в полза на ищеца. Отделно с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд е изложил съображения, че липсата на вписвания в СВ относно процесните сервитути не обосновава извод за незаконност на електропреносните съоръжения, а от заключението на проведената СТЕ и писмените доказателства се установява, че изграждането им е било в съответствие с действащите към онзи момент строителни правила и норми, както и че в момента електропроводите продължават да бъдат използвани по предназначение. Съдът се е позовал и на нормата на § 67 ПЗРЗЕЕЕ /отм./ относно заварените отношения в хипотеза на земеделска реституция, от която произтича правото на собственост на ищцовото дружество.
В касационната жалба се излага, че съдът неправилно е приел, че спрямо процесните електропроводи следва да се прилага ЗЕ от 1975 г., т.к. според касатора приложим е предходният закон – ЗЕ от 1948 г., по време на действие на който е била одобрена проектната документация. За изцяло необоснован и неправилен е счетен и изводът за законност на изградените съоръжения, като според касатора не е направено разграничение между понятието собственост върху съоръжението и законовото му реализиране. Процесуалните нарушения, извършени от въззивния съд, са обосновани с оценката му на представените по делото доказателства в нарушение на чл.178 ГПК и липсата на мотиви по иска с правно основание чл.109 ЗС.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е включено цялото съдържание на касационната жалба. Допълнително е изяснено, какво според теорията и практиката на ВКС /с посочени съдебни решения/ представлява сервитутът и как той може да се реализира, като подобни действия /по реализация/ в конкретния случай не са били предприети, с оглед данните по делото. Заключено е, че ако съдът се бе съобразил с изискването на приложимия материален закон, ако бе спазил изискванията на ГПК и бе подложил на надлежен анализ писмените доказателства, не би достигнал до изводите, направени с обжалваните решения.
Предвид изложеното, настоящият състав на касационния съд намира, че касаторът не е формулирал, още по-малко ясно и точно, материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешаване от въззивния съд да е обусловило изхода от спора по конкретното дело. Горното той е следвало да стори, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. относно приложението на чл.280 ал.1 ГПК. Според същото тълк. решение, при създадения с действащия ГПК факултативен касационен контрол, касационната инстанция не е длъжна да извежда въпроси, попадащи в обхвата на чл.280 ал.1 ГПК, от изложението за допускане на касационно обжалване или от оплакванията в жалбата, вкл. по съображения, черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса. Поради това непосочването на конкретен правен въпрос съобразно изискването на чл.280 ГПК е достатъчно основание, за да не бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че обжалваното решение не е в противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС, относими към предмета на спора /решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр.д.№ 3514/2008 г., ГК, ІІІ Г.О. и решение № 454 от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 467/2012 г., ГК, І Г.О./, представляващи съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото с тях е прието, че установяването на законов сервитут по чл.60 от ЗЕЕЕ е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането на енергийния обект. Видно е, че въззивният съд е формирал точно такъв извод, а неговата правилност може да бъде преценявана едва при допускане на решението до обжалване, предпоставките за което обаче не са налице.
С оглед изхода от спора, в полза на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски /общо, с оглед характера им на участие в процеса/ в размер на 5 298 лв. – ю.к. възнаграждение, дължимо на основание чл.78 ал.8 ГПК и чл.9 ал.3 от НМРАВ.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1648/31.07.2014 г., постановено по в.т.д.№ 3433/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. І АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] и Е. СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 5 298 лв. /пет хиляди двеста деветдесет и осем лева/ – съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: