О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр. София, 19.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 296 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, В. „д” въззивен състав, постановено на 29.05.2009г. по гр.д. № 469/2009г., с което е отменено решение на Софийски районен съд от 18.07.2005г. по гр.д. № 5843/2005г. и вместо това са отхвърлени исковете с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявени от С. И. В., В. А. В., П. С. Ц., В. С. Ш., Б. К. А. , В. Б. Т., Й. Б. А., Г. К. В., С. К. В., Н. Т. К. , Л. Т. К. , С. Д. К. , Р. Б. А. , Д. Б. М., Е. Ц. Х., Ц. П. Б. и М. П. Б. против Д. М. Т., Е. М. П., С. С. Т., Г. С. Т., В. Д. Т., С. Г. Т., Д. Г. Т., Т. С. Т., Н. С. А., Л. С. Г., М. Б. С., Б. Б. Д. и Т. Б. П., да бъде признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1956-1957г. наследодателят на ищците В е бил собственик на нива от 1, 5 декара, находяща се в землището на с. Л., местността „Райовец“ при съседи: от изток- С. К. и Х. , от юг-братя Т. и от запад-наследници на М. , сега имоти с номера 113089, 113088,113087,113086,113085 и 113084 в землището на Г. Л.
Жалбоподателите – ищци в процеса поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Относно основанията за допускане на касационно обжалване се позовават формално на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК, без да ги обосновават. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК сочат допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с постановяване на решението спрямо починали страни, както и изразяват несъгласие с правните изводи на съда въз основа на събраните доказателства. Считат, че е налице противоречива практика поради различното решаване на казуса от двете инстанции въз основа на едни и същи доказателства.
Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор в дадения от съда срок.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът е приел следното: Ищците се явяват наследници на В. К. В. , починал през 1975г., който е придобил по давност нива в местн. „Р” от 1,5 дка, декларирал я е и я е внесъл в ТКЗС през 1956-1957г. Собствеността върху тази нива е възстановена в стари реални граници с решение на Софийски градски съд, но ОСЗГ „Панчарево“ е отказала да се произнесе по заявлението за възстановяване на нивата, тъй като попада върху имоти, възстановени на други собственици-ответниците по делото. Ответниците от своя страна се явяват наследници на Д. М. Т. като наследник на М. С. Т. е признато правото на възстановяване върху имот № 1* И. № 113088 е възстановен на Т. С. Т.; И. № 1* е възстановен на наследниците на С. С. Т. ; на Н. А. е възстановен имот № 1* И. № 1* е възстановен на Р. С. М. , а имот № 1* на Н. С. К. Във всички решения на П. комисия като основание за възстановяването на собствеността е послужил разделителен протокол от 12.10.1956г., с който е поделена нивата на С. Я. Т. За да разреши възникналия спор къде е местонахождението на нивите на двамата наследодатели –
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават формално на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК, но не са посочили въпрос, от значение за спора, по който се е произнесъл съда и не са мотивирали отделните хипотези на закона, при които е допустимо касационното обжалване. Следва да се посочи, че това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – виж ТРОСГКТК №1/2009г., т.1, тъй като не са обосновани общото и допълнителните основания за допускане на касационен контрол.
Изложените съображения са за необоснованост на изводите на съда въз основа на техническата експертиза и свидетелските показания, но те имат отношение към правилността на решението, респ. към касационните основания по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Що се отнася до изтъкнатите доводи, че казусът е решен противоречиво от първоинстанционния и въззивния съд, при наличие на едни и същи доказателства, както и че решението е постановено спрямо страни, които са починали, те са несъстоятелни. Противоречивото решаване на конкретния казус от различните функционално компетентни съдилища в рамките на съдебното производство не обуславя предпоставката на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като тези решения не формират съдебна практика, понеже не са влезли в сила. Решението е постановено спрямо надлежно участващи в делото страни. В постановения от въззивния съд отхвърлителен диспозитив е взето предвид осъщественото в течение на процеса наследствено правоприемство спрямо първоначалните ищци А. В. В. и Б. К. А. , като са посочени наследниците им. Вярно е, че в диспозитива е посочено и името на починалия Б. К. А. , наред с имената на наследниците му В. Б. Т. и Й. Б. А.. К. обаче не обуславя недопустимост на решението, а съставлява очевидна фактическа грешка, допусната от съда, която следва да бъде отстранена след приключване на настоящето производство.
Предвид изложеното, след като не е основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав постановено на 29.05.2009г. по гр.д. № 469/2007г.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: