О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София 06.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4978/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. И. К. и М. М. К. против решение от 25.04.2008 г. по гр.д. 99/2008 г. по описа на Шуменския окръжен съд. Поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата И. М. Г. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Шуменският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е отменил решение на Шуменския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от П. И. К. и М. М. К. против И. М. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС и е отхвърлил ревандикационния иск. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищците не са собственици на процесния апартамент на твърдяното основание /договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 165/2006 г. по описа на нотариус Св. С. /, тъй като продавачът по сделката М. Т. И. към сключването й не е била собственик на прехвърления апартамент /не го е била придобила по давност поради прекъсване на придобивната давност преди изтичане на 10 годишния давностен срок, чрез изгубване на владението за повече от 6 месеца/.
Основателно е твърдението на жалбоподателите, че с въззивното решение е разгледан съществен материалноправен въпрос, а именно: следва ли да се счита за прекъснат придобивния давностен срок, ако владението е отнето за повече от 6 месеца по насилствен начин или чрез престъпление.
Въпросът е съществен, тъй като касае основателността на иска, но разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл.чл. 81 и 76 ЗС са ясни и разбираеми. Съобразно същите, давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца, като причината за изгубване на владението /дали се касае за изоставяне на имота от досегашния владетел или за отнемане на владението върху имота от друго лице по насилствен начин, скрит начин или чрез престъпление/ е без значение. Предвидена е възможност за владелеца, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело, като последното би могло да се защити с иск по чл. 75 ЗС само срещу трети лица, но не и срещу лицата, от които е отнело владението. Тълкуването и приложението на цитираните разпоредби също е непротиворечиво и правилно. Приема се, че при отнемане на владение насилствено, по скрит начин или чрез престъпление за повече от 6 месеца, придобивният давностен срок се счита прекъснат, ако в рамките на този 6 месечен срок от отнемане на владението досегашният владелец не предяви иск за защита на отнетото владение, както и ако в 6 месечния срок владелчески иск е предявен, но впоследствие е отхвърлен. В този смисъл, липсва необходимост от преодоляване недостатък на нормативен акт или на единна, но погрешна съдебна практика.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.04.2008 г. по гр.д. № 99/2008 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: