О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
Гр.София, 22.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 210 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. И., гр. Т. срещу решение № 179/12.11.2008г., постановено по т.д. № 307/2008г. от Варненския апелативен съд, с което отменено частично решение № 21/10.06.2008г. по т.д. № 48/2006г. на Т. окръжен съд в отхвърлителната част и касаторът е осъден да заплати на “П”ЕАД сумата от 18203.67 лв. – обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху сумата от 293000 лв., а в останалата отхвърлителна част за разликата от 18203.67 лв. до 18548.15 лв. решението е оставено в сила.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обоснова с произнасянето от въззивния съд по съществен процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът “П”ЕАД, гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
В случая, касаторът поставя като съществен процесуален въпрос този за допустимостта на въззивното решение, след като решаващият състав е констатирал, че първоинстанцинният съд се е произнесъл по непредявен иск, но не е обезсилил решението, а се е произнесъл по предявения иск.
Въззивното производство е било образувано по жалба на “П” ЕАД срещу решението на Т. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против П. И. иск за заплащане на законна лихва в размер на 18548.15 лв. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта по иска за главницата като необжалвано.
Въведеният процесуален въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК би бил евентуално относим към решаването на спора за заплащане на главницата в размер на 15773.34 лв. по съставен акт за начет, докато в предмета на въззивното обжалване е включен единствено спора за обезщетението за забава, определено на база на законната лихва. В този смисъл, въпросът за правната кавилификация на иска за главницата, дали същата следва да се присъди по акт за начет или по иск по чл.55 ЗЗД, няма характер на съществен правен въпрос и не обосновава приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 179/12.11.2008г., постановено по т.д. № 307/2008г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.