О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№399
гр.София, 26.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 6496/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.286, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 3688 от 10.04.2013 год. на П. Г. Г. и Л. Г. Г., и двамата от [населено място], срещу определение № 75 от 20.03.2013 год. по гр.дело № 267/2012 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК касационната им жалба вх.№ 500 от 13.02.2012 год. срещу въззивното решение № 579 от 11.01.2012 год. по гр.дело № 896/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което след като е отменено решение № 403 от 04.07.2003 год. по гр.дело № 156/2001 год. на Петричкия районен съд, е уважен предявения срещу жалбоподателите иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, като е признато за установено, че Ц. С. У., А. С. У., З. И. Н., С. И. У., Д. Н. Б., К. Н. Б., И. В. С., К. И. О., Е. И. И., В. Т. Б., Р. Т. Б. и В. М. Б. са собственици на общо ? идеална част от недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ VІ-2548 в кв.99 по плана на [населено място] от 1987 год., с площ от 325.20 кв.м., ведно с построената двуетажна паянтова жилищна сграда, при граници на имота: УПИ ІІ, УПИ ІІІ, УПИ V и УПИ VІІ в кв.99.
Поддържат се оплаквания, че определението е незаконосъобразно, тъй като съгласно представеното с частната жалба удостоверение изх.№ 852/27.03.2013 год. на [община], данъчната оценка на ? ид.ч. от процесния имот възлиза на 10 093,80 лева и е недопустимо при преценката дали решението подлежи на касационно обжалване да се взема предвид данъчната оценка на имота от 2004 год. Отделно от това, жалбоподателите се позовават и на чл.295, ал.1 ГПК.
Ответниците по частната жалба К. Н. Б. и Д. Н. Б. са на становище, че определението е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 960 от 19.04.2001 год. е бил предявен иск по чл.108 ЗС срещу С. Т. Д., П. Г. Г. и Л. Г. Г. за предаване владението на парцел VІ-2548 в кв.99 по плана на [населено място] с площ 325.20 кв.м., заедно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда. Въз основа на същата молба е било образувано гр.дело № 156/2001 год. на Петричкия районен съд. На л.5 от делото е приложено удостоверение изх.№ 1373 от 15.11.2000 год. на данъчна дирекция-П., съгласно което данъчната оценка на имота възлиза на 598,30 лева. В исковата молба е посочена за цена на иска ? от 598,30 лева и е събрана държавна такса за образуване на делото в размер на 15 лева.
Във въззивното производство по гр.дело № 255/2004 год. на Благоевградския окръжен съд, образувано по жалба срещу решението на първата инстанция, е допуснато изменение на предявения ревандикационен иск в установителен иск за собственост на общо ? идеална част от процесния имот /срвн., определение от 11.06.2004 год./ като по така изменения иск е налице произнасяне с решение от 19.03.2007 год. от въззивната инстанция по споменатото дело, а така също и от ВКС, ІІ г.о. с решение № 1434 от 30.12.2008 год. по гр.дело № 4482/2007 год., както и от Благоевградския окръжен съд с решение № 579 от 11.01.2012 год. по гр.дело № 896/2011 год.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 13.02.2012 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от същата дата. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ цената на иска се определя върху ? от данъчната оценка на недвижимия имот. След като данъчната оценка на процесния имот към датата на предявяване на иска възлиза на 598,30 лева, цената на иска е в още по-малък размер и съответно е под 5 000 лева. Съгласно чл.56, ал.1 ГПК/отм./, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда най-късно в първото заседание. В случая, данъчната оценка на иска в удостоверението от 15.11.2000 год. е определяща както за цената на иска и родовата подсъдност на делото, така и за дължимата държавна такса и за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение. След като цената на иска е под 5 000 лева, касационното обжалване на въззивното решение от 11.01.2012 год. по гр.дело № 896/2011 год. на Благоевградския окръжен съд е недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуална разпоредба. Въпросът за цената на иска е бил разрешен окончателно преди първото заседание на първоинстанционния съд и не подлежи на преразглеждане. Ето защо, не може да бъде преценявано представеното с частната жалба удостоверение изх.№ 852 от 27.03.2013 год. на [община] за данъчната оценка на имота.
Съгласно чл.295, ал.1, изр.първо ГПК, и второто въззивно решение може да бъде допуснато до касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. И за новото въззивно решение обаче важи ограничението за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Смисълът на чл.295, ал.1, изр.първо ГПК се състои в невъзможност страната да се позовава за първи път на основания за касационно обжалване, които е пропуснала да заяви при подаване на първата касационна жалба. Законът не изключва от обхвата на проверката за допустимост на касационното обжалване на второто въззивно решение, постановено след отмяна на първото въззивно решение, наличието и на предвидената в чл.280, ал.2 ГПК положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата-минималния размер на цената на иска – над 5 000 лева по граждански дела и над 10 000 лева по търговски дела.
В обобщение, обжалваното определение е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 75 от 20.03.2013 год. по гр.дело № 267/2012 год. на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/