О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София,28.06. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 138 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от П. А. Д. и М. К. Д. чрез адв. М. Х. от АК – Я. срещу определение № 275/15.11.2010 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 421/2010 г.
С него, като е отменен акт на първостепенния Ямболски районен съд, е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на Д. против [фирма], [населено място]..
Въззивното определение не е съобщавано на страните от съда, нито има данни жалбоподателите да са уведомени за него по друг начин преди подаване на частната касационна жалба, така, че следва да се приеме, че тя е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Жалбата изхожда от легитимирани лица и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Касаторите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представят приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторите искат да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, за да се отговори на въпроса дали при издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК за неустойка, се «прилага неустойка за забава или неустойка за неизпълнение на договорно задължение». Въпросът е без значение за постановения резултат, тъй като въззивният съд не е тълкувал законовата разпоредба в полза на едната или другата хипотеза на уговорена неустойка. Молбата на Д. по чл. 418 ГПК е оставена без уважение, тъй като въззивната инстанция е приела, че договорът, на който основават своето вземане, не установява право на неустойката, която търсят за твърдяното неизпълнение. Така повдигнатия въпрос не касае и допустимостта на въззивното определение. Съдът не се е произнесъл по нещо различно, а точно в рамките, в които е сезиран – Д. са поискали издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК за парично вземане, основано на предварителен договор за покупко-продажба от 13.11.2008 г. и анекс от 30.04.2009 г., а именно неустойка за неизпълнение на задължение за заплащане от купувачите на уговорените с договора парични вноски за ноември, декември 2009 г., януари и февруари 2010 г. Съдът е разгледал заявлението и съответно дали представените документи удостоверяват така заявеното вземане на кредиторите спрямо длъжника и то подлежащо ли е на изпълнение.
Съдът е изходил от това, че търсената неустойка за неизпълнение на задължението да се превежда уговорената продажна цена с месечни вноски, е уговорена специално в т. 4 от анекса към договора – обезщетение от 0,02 % върху всяка дължима вноска за всеки просрочен ден, до окончателното й издължаване. Уговорката за неустойка от 441 702 евро, част от която в размер на 150 000 евро се търси по чл. 418 ГПК, е предвидена в т. 6 от анекса, но тя се отнася до всички останали случаи на неизпълнение на страните по договора. Приел е, че с представените документи по чл. 417, ал. 3 ГПК не се установява в полза на кредиторите неустойката по т. 6 от анекса за посоченото неизпълнение от длъжника.
Не са налице и допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. На практика касаторите се домогват да постигнат разрешение, с което да се приеме, че заповедният съд не извършва преценка за това дали представения документ по чл. 417, т. 3 ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника – това, което е предмет на заявлението му. В представените от касатора съдебни актове, съставите на Върховния касационен съд не са се произнесли в такъв смисъл. Напротив, в определение № 467:30.06.2010 г. по ч.т.д. № 834/2009 г.на ІІ ТО е прието, че за да се уважи искането за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК за неустойка, следва същата да бъде конкретизирана като парична сума в изпълнителното основание. В определение № 487/30.07.2010 г.на ІV ГО е разглеждан само въпрос, свързан с редовността на документа по чл. 417, т. 3 ГПК, като е прието, че липсата на подпис на нотариуса под нотариалното удостоверение е равнозначно на лиса на заверка на подписите върху частния документ.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото съществува многобройна съдебна практика по тълкуването на чл. 418, ал. 2 ГПК, като непротиворечиво от съдилищата, включително и от съставите на Върховен съд се приема, че съдът проверява дали представеният към заявлението документ е от предвидените от закона и редовен ли е от външна страна. С това проверката не приключва; ако отговорът е положителен се проверява дали документът със своето съдържание удостоверява годно за принудително изпълнение притезание – това, което се заявява от кредитора съществува и е изискуемо. Когато според същия документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, съдът проверява още дали е представен официален или изходящ от длъжника документ, съответно те удостоверяват ли изпълнението на уговореното задължението или настъпването на обстоятелството. Разрешението на въззивния съд по делото е съобразено с даденото тълкуване.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 275/15.11.2010 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 421/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: