2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
С., 26.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Л. Б.
М. И.
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 362/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. К. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. И. Т., срещу определението на Бургаския окръжен съд, 861 от 04.04.2011г., постановено по ч.гр.д. № 427/2011г., с което е потвърдено разпореждането на Бургаския районен съд от 13.01.2011г. по гр.д. № 5221/2010г., с което е върната въззивната жалба на В. В. К. срещу постановеното по делото решение № 1983 от 16.12.2010г.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС съобрази следното:
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по процесуалноправния въпрос от кой момент започва да тече срокът за обжалване на решения, постановени по правилата на Бързото производство в случаите, когато решението с мотивите не е обявено, респ. препис от него не е връчен на страните в открито съдебно заседание – от момента в който съдът е обявил, че ще се произнесе с решение или от момента, в който е получено съобщение по чл. 45 ГПК заедно с препис от решението, поради решаването му от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Прилага определение № 622/2008г. І г.о. ВКС, определение №50/2010г. ІІІ г.о. ВКС и определение № 438/2009г. ІV г.о. ВКС.
По поставения въпрос, като се е позовал на актуална практика на ВКС, въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на постановеното по реда на Бързото производство решение започва да тече съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК от посочената от съда дата за обявяване на решението, а не от съобщението, с което се връчва препис от съдебния акт. Приел е, че задължението на съда по чл. 7, ал. 2 ГПК да връчи на страните препис от решението, в хипотезата на чл. 315 ГПК се различава от задължението за връчване на съобщение по реда на чл. 45 ГПК, приложим при обжалване на решението по общия ред на чл. 259 ГПК. В случая съдът е посочил в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, дата на обявяване на решението /16.12.2010г./ и е указал на страните, че от този ден насетне тече срокът за обжалването му. Същата дата е посочена от съда и в самото решение, следователно районният съд не е допуснал непълнота, неточност или двусмислие относно посочения от него срок за обжалване на решението.
ВКС намира, че не е налице соченото от касатора противоречие в съдебната практика, обосноваваща допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Фактическата обстановка по приложеното определение № 438/2009г. ІV г.о. ВКС е различна. Видно от мотивите на определенето, в този случай в диспозитива на решението е било отразено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от датата на съобщаването му на страните, а в съобщението до страната, с което й е изпратен препис от решението, е посочено, че подлежи на обжалване както е посочено в него. В този случай ВКС е приел, че съдът е определил по-дълъг срок за обжалване от законоустановения, и е приложил разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК. Съгласно актуалната практиката на ВКС, изразена и в посочените от въззивния съд определения, срокът за обжалване на постановените в Бързо производство по реда на глава двадесет и пета ГПК решения тече от деня, обявен от съда по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК, а връчването на съдебния акт е в изпълнение на чл. 7, ал. 2 ГПК и няма отношение към началото на срока за обжалването му. Това е изключение от общото правило по чл. 259, ал. 1 ГПК, че срокът за обжалване тече от връчване на решението.
В настоящия случай съдът е обявил решението си на посочената съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК дата. В изпълнение на задължението по чл. 7, ал. 1 ГПК след това е изпратил препис от решението, в което е отразено, че подлежи на обжалване от посочената в съдебно заседание дата – 16.12.2010г. Със съобщението в случая е удостоверено само връчване на решението, без да се слага начало на нов срок за обжалване, различен от обявения от съда, тъй като и в решението е отразена датата, определена съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд, 861 от 04.04.2011г., постановено по ч.гр.д. № 427/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: