О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
[населено място] ,06.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и трети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 6 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 10.10.2011 год. решение № 1547 по т.д.№ 701 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав , с което е потвърдено решение № 785 / 29.07.2010 год. на СГС, ТО, VІ – 7 състав по т.д.№ 1290 / 2006 год. , в частта с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] , на основание чл.399 ал.1 / отм./ от ТЗ , сумата от 41 260,19 лева – застрахователно обезщетение , за настъпило на 09.07.2005 год. застрахователно събитие, ведно с лихвата от предявяване иска до окончателното заплащане на главницата, както и в частта в която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му за иска по чл.86 от ЗЗД част и вместо това е постановено заплащане от касатора , в полза на [фирма] , на мораторна лихва от 1949,83 лева . К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано . Формулира основания за допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като по допустимостта на касационното обжалване счита, че не е формулиран ясен и относим правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.Счита ,че изложението се основава на преценка на изводите на съда относно установените в производството по спора факти и следователно е приложимо към преценка на правилността на решението , на основанията по чл.281 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение , констатира че касационната жалба е подадена в срока по
чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от [фирма] против [фирма] , за заплащане на застрахователно обезщетение от 40 000 лева, на основание сключена между страните имуществена застраховка „ Индустриален пожар и щети на имущество” , с оглед настъпило на 06.07.2005 год. застрахователно събитие и претърпени от застрахования ищец вреди , ведно с обезщетение за забава в издължаването на застрахователното обезщетение.Защитата на ответника се концентрира върху противопоставяне липсата на валидно възникнало между него и ищеца застрахователно правоотношение, предвид подписването на застрахователната полица от лице – застрахователен брокер , който , съгласно приложимия към момента на сключването на договора Закон на застраховането / отм./ – чл.43 във връзка с Наредба № 5 / 15.10.2003 год. за извършване на дейност като застрахователен брокер и застрахователен агент – чл.2 , не би могъл да договаря от името и за сметка на застрахователя . В този смисъл се е позовал и на клаузите на сключеното с брокера споразумение № 0100 / 318 – 3Б от 30.04.2005 год. , за осъществяване на посредничество по сключване на застрахователни договори . Оспорва, че извършването на плащането на първата застрахователна вноска / безспорно установена като преведена на 6 юли 2005 год. по сметката на застрахователния брокер , но преведена на застрахователя много по-късно – на 18.07.2005 год. / не предпоставя влязло в сила помежду им застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие – 09.07.2005 година . Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 41 260 ,19 лева , съизмеряващо стойността на погинала при застрахователното събитие / наводняване на складово помещение на ищеца / стока – брикети , както и извършени от застрахования разходи , документирани с 4 представени по делото фактури , в които е посочено извършването им за укрепване на стена и изграждане на отводнителен канал . Въззивният състав е приел, че застрахователната полица е подписана от лице без представителна власт , действало от името и за сметка на застрахователя , но обвързва страните по спора , като е приел за приложима нормата на чл.301 от ТЗ . Споделил е извода на първоинстанционния съд, че превеждането на първата застрахователна вноска от посредника [фирма] на [фирма] е обстоятелство относимо към уреждане вътрешните правоотношения по договора за посредничество и възражението за несъществуващо към момента на застрахователното събитие застрахователно правоотношение е неоснователно . Действително ,съдът е изложил съображения , че не приема тезата на ответника за недопустимо сключване от застрахователен брокер на застрахователни договори от името и за сметка на застраховател , но този му извод не е решаващ . Съдът е изходил от съдържанието на сключеното между застрахователя и [фирма] споразумение за посредничество и е приел, че същото изключва правото на застрахователния брокер да сключи застрахователния договор, в който смисъл последният е превишил представителната си власт . Мотивите на въззивното решение не съдържат изводи , основани на доказателствата за съществуваща трайна за [фирма] практика , по сключване на застрахователни договори чрез застрахователен брокер .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване, касаторът е поставил материалноправния въпрос : „ дали застрахователният брокер , очевидно с оглед приложимата към казуса нормативна уредба – Закон за застраховането / отм. / – чл.43 вр. с Наредба № 5 / 15.10.2003 год. за извършване на дейност като застрахователен брокер / чл.2 / , може да действа по възлагане на застраховател и обвързва ли го с подписване на застрахователната полица от негово име и за негова сметка „ , както и недостатъчно ясно формулиран материалноправен въпрос, който с оглед правомощията си , съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав конкретизира както следва : „дали наложилата се, идентична на процесния случай , практика в уреждане правоотношението между застрахователя и застрахователния брокер по сключването на застрахователни договори , може да дерогира приложението на императивни норми на закона „ / непосочени изрично, но очевидно имайки предвид цитираните по-горе относно правата на застрхователния брокер / . Поставен е и въпроса : „ следва ли застрахователното обезщетение да възмездява разноски по извършени в увредения имот подобрения или същото е ограничено до средствата по възстановяване на увреденото „ . В обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът формално се е позовал на значение на така поставените въпроси за точното приложение на закона .
Настоящият състав на второ търговско отделение намира, че така поставените въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК,тъй като не са включени в предмета на спора и отговор на същите не обуславя решаващите изводи на съда , поради следното : Както се посочи по-горе, решаващите изводи на съда по главния иск се основават на приложение нормата на чл.301 от ТЗ в правоотношението между страните по спора , изхождайки от клаузите на сключения между ответника – застраховател и застрахователния брокер договор за посредничество, който в релевантните си , приложени от съда , клаузи се явява в съответствие с тезата на касатора за правомощията на застрахователния брокер , респ. в съответствие с цитираните от същия разпоредби на Закон за застраховането / отм. / и Наредба № 5 / 15.10.2003 год. . Правен въпрос ,свързан с приложението на чл.301 от ТЗ , като обуславящо решаващите изводи на съда , касаторът не е формулирал . Както се посочи по-горе, съдът не е обосновал решението си с противопоставената от ищеца трайна практика на застрахователя по сключване на застрахователни договори , чрез същия застрахователен брокер .
Относно поставения въпрос , касаещ възмездяване на „ подобрения „ чрез заплащането на застрахователно обезщетение / относно сумата от 7 824,19 лв.,доказана с приложени по делото 4 фактури / – същият е фактологично обусловен от преценката на въззивния съд досежно характера на извършените от застрахования действия . Ищецът е претендирал възмездяване на разноски по възстановяване претърпени върху имуществото му вреди и въззивният съд е разгледал и потвърдил присъждането им, приемайки ги като такива, без да е обосновал квалификация на същите като „ подобрения „ в имота и да ги е присъдил като подобрения . Изрично мотивите му сочат възмездяване на разноски по възстановяване на паднали при наводнението стени в северната част на битовото помещение и възстановяване на изгорели двигатели . Нещо повече – съдът изрично е приел, че се касае за средства , вложени в действия , необходими за понататъшната нормална производствена дейност на обекта, т.е. за необходими разходи . Доколко характеристиката на действително извършеното кореспондира с установеното от съда , е въпрос по правилността на въззивното решение, в аспект на обоснованост на правните му изводи въз основа на превратно възприети факти и доказателства по делото .
Тъй като въпросите не покриват общия критерий за допустимост на касационното обжалване , разглеждането на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е не само безпредметно , а и невъзможно .
Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1547 / 10.10.2011 год. по т.д.№ 701 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 6 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :