7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 22.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 743/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби: с вх. № 22068 от 29.12.2017 г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, и с вх. № 22021 от 28.12.2017 г., подадена от [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2364 от 15.11.2017 г. по в.т.д. № 2435/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
Касаторът [фирма] обжалва изцяло въззивното решение, с което е потвърдено решение № 2263 от 27.12.2016 г. по т.д. № 595/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав за: обявяване неплатежоспособността на [фирма], на основание чл.630 ТЗ, с начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2011 г.; откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначаване на временен синдик и насрочване на първо събрание на кредиторите.
В касационната жалба на [фирма] се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, поради липса на надлежно доказателство за уведомяването на НАП, което е условие за разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност, като липсва и удостоверение, издадено на банката от НАП за уведомяването. Твърди се и неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, поради необсъждане на всички релевантни доказателства, необосновани правни изводи за наличие на законовите предпоставки по чл.608, ал.1 ТЗ; незаконосъобразни изводи за обявена предсрочна изискуемост на кредита по договора от 11.12.2007 г. и неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение за отхвърляне на молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
В приложеното към посочената жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Налице ли е била солидарна отговорност на неползващия банков кредит солидарно отговорен длъжник, съобразно погасителната давност по чл.147, ал.1 от ЗЗД; 2. Съществува ли наличие на предсрочна изискуемост на вземане и в какъв размер по отношение на солидарно отговорните длъжници и 3. Коя дата би следвало да се приеме за първоначална дата на неплатежоспособността. Поддържат се всички допълнителни предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се и наличие на основание за сезиране на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: При предявен иск в производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество, което е прехвърлило в предходен момент търговското си предприятие, то отговорността на дружеството – прехвърлител по реда на чл.15, ал.2 от ТЗ следва ли да се отграничи до размера на получените от него права по сделката от приобретателя на това търговско предприятие.
Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение само в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.12.2011 г. Поддържа доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част, тъй като съдът не е отчел, че още към 31.10.2010 г. дружеството – длъжник не извършва търговска дейност, няма парични постъпления и трайно се влошават финансовите му показатели. Претендира отмяна на решението в тази част, като за начална дата на неплатежоспособността бъде определена датата 31.10.2010 г.
Искането за достъп до касация е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса – може ли да се приеме, че частични плащания по ликвидни и изискуеми вземания на длъжника могат да обосноват неговата възможност да покрива паричните си задължения изцяло и не е в състояние на неплатежоспособност, както и на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК / неточно цитирано в изложението като основание по чл.280, ал.1, т.3/.
В подадени писмени отговори от съотоветните насрещни страни по двете касационни жалби, са заявени становища за оспорването им, по съображения, изложени в тях.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на указания в решението срок, което обуславя тяхната процесуална допустимост.
При постановяване на обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на доказателствения материал по делото, е извел изводи за установеност на кумулативните материалноправни предпоставки по чл.608, ал.1 ТЗ, обуславящи основателността на молбата на банката, която е сред легитимираните по чл.625 ТЗ лица, за откриване на производство по несъстоятелност на ответното търговско дружество, а именно: длъжникът е търговец и са налице негови изискуеми парични задължения, произтичащи от сключен с банката договор за кредит от 11.12.2007 г. и анексите към него, в установените размери от съдебно-счетоводните експертизи. Прието е, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност поради трайна обективна невъзможност да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, като по делото не е оборена презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ. Последното становище е основано на извършен счетоводен анализ за проверените от експертизите периоди /по години/ и определените коефициенти за обща, бърза и незабавна ликвидност, както и установената висока степен на задлъжнялост и ниска степен на финансова автономност. Въззивният съд е счел, че длъжникът не е в състояние да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, което е обективно и трайно състояние.
При определяне на началната дата на неплатежоспособност на дружеството – длъжник, решаващият състав е преценил момента на спиране на плащанията, с изрично посочване, че то е проява на обективното икономическо състояние на длъжника, свързано с невъзможността му да погасява задълженията си, както и, че началната дата на неплатежоспособност се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор. В тази насока и с оглед приетите в първоинстанционното производство съдебно-счетоводни експертизи, въззивният съд е приел за правилно решението на СГС, с което за начална дата на неплатежоспособност на [фирма] е определена датата 31.12.2011 г. Към тази дата дружеството е изпаднало в състояние на невъзможност да изпълнява паричните си задължения, което е преценено като трайно, обективно и необратимо състояние на неплатежоспособност на длъжника. Във връзка с жалбата на [фирма], в мотивите към атакувания съдебен акт, съставът на Апелативен съд – София е изложил конкретни фактически съображения за покриване на текущи парични задължения от страна на длъжника, за периода от 31.10.2010 г. до края на 2011 г., основани на една от изпълнените от в.л. Д. експертизи.
Отхвърлен е доводът на дружеството-длъжник за погасяване по давност на задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит, тъй като към момента на постъпване на молбата по чл.625 ТЗ / 09.02.2012 г./ 5-годишният давностен срок не е изтекъл, а съгл. чл.628а ТЗ молбата за откриване на производство по несъстоятелност прекъсва давността относно вземането, на което кредиторът е основал молбата си, като давността спира да тече докато трае производството по несъстоятелност.
За неоснователно е счетено и възражението за недължимост на вземането на банката, поради прехвърляне на задължението на друго търговско дружество в хода на процеса, чрез сключен между длъжника и [фирма] договор за прехвърляне на предприятие. Становището си въззивният съд е основал на разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ, според която отговорността на отчуждителя на търговското предприятие е ограничена по обем до размера на получените от правоприемника права. От обстоятелството, че прехвърлителят не получава права, а цена, както и с оглед защита на интересите на кредиторите му, е изведен извод, че неговата отговорност е ограничена до размера на включените в търговското предприятие активи към момента на прехвърляне на предприятието. При липса на споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за включените в предприятието задължения солидарно с приобретателя, съответно не е освободен от задължението си по процесния договор за кредит.
Отхвърлено е и релевираното в процеса възражение на длъжника, основано на неизпълнено задължение на банката по последващ договор за инвестиционен кредит от 11.01.2010 г. за предоставяне на допълнително финансиране за изграждане на курортния комплекс „К. дел К.” в [населено място]. Прието е, че се касае за отделни облигационни отношения, като неизпълнението на задълженията по единия договор от една от страните не води до освобождаване на длъжника от отговорност по другия договор.
Въззивният съдебен състав е констатирал липсата на ангажирани от ответника доказателства, оборващи презумпцията по чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ и такива, които по см. на чл.631 ТЗ да установяват, че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му, без опасност за интересите на кредитора.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на [фирма]:
По делото липсват данни за вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт, тъй като заедно с молбата по чл.625 ТЗ, подадена от [фирма], въз основа на която е образувано производството пред СГС, е представено надлежно уведомление /по образец/ до Национална агенция за приходите за искането на банката за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Към молбата е прикачен вх. № на уведомлението, с подпис на съответно длъжностно лице и печат на НАП. Тези доказателства, които не са оспорени в процеса, категорично сочат на изпълнено задължение, от страна на банката кредитор, по чл.78, ал.1 и ал.2 ДОПК. Съдът по несъстоятелността и служебно е преценил съответствието на молбата по чл.625 ТЗ с изискванията за нейната редовност по чл.628 ТЗ, вкл. и наличието на извършено уведомяване по реда на чл.78, ал.1 ДОПК, което е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съответно за допустимостта на това производство. Задължението за прилагане на доказателства по чл.78, ал.2 ДОПК, като приложение към молбата по чл.625 ТЗ, е изрично регламентирано и в ал.3 на чл.628 ТЗ.
Като неоснователно следва да се прецени твърдението на касатора за вероятна недопустимост на решението, основано на чл.77 ДОПК, тъй като предвиденото в тази разпоредба задължение за уведомяване на НАП и за издаване на удостоверение на съответния търговец за уведомяването, са приложими при : заличаване на ЕТ от търговския регистър, при прекратяване на ЮЛ – търговец и при прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ, като изброяването е изчерпателно.
Първият поставен от касатора въпрос не покрива изискванията на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос е съотносим към доводите на [фирма] за преклудиране правата на банката спрямо съдлъжника по процесния договор за кредит – [фирма] и съответно към образуваното срещу последния производство по несъстоятелност, но не и към настоящото дело. При постановяване на атакуваното решение въззивният съдебен състав не се е произнасял по такъв въпрос и не е формирана правна воля относно приложението на чл.147, ал.1 ЗЗД, която да е обусловила изхода на делото. В този смисъл са и указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпрос № 2, в частта, свързана с предсрочната изискуемост на непадежираните вноски по процесния инвестиционен кредит, е пряко относим към правилността на въззивното решение, преценката на която е извън стадия на селекция на жалбите. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните за съдилищата указания, дадени в посочения по-горе акт на нормативно тълкуване, в който е акцентирано върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касационен контрол и общите основания по чл.281, т.3 ГПК. В останалата си част този въпрос е обвързан с твърдяната в жалбата и в изложението към нея солидарна отговорност между кредитополучателя – [фирма] и солидарния длъжник – [фирма], по която не е формиран извод в атакуваното решение. По тази част от въпроса важат съображенията във връзка с въпрос № 1, поради което искането за допускане на обжалването се преценява като неоснователно.
Въпросът, свързан с определянето на началната дата на неплатежоспособност, безспорно попада в обхвата на основния селективен критерий. Като недоказана обаче следва да се прецени поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС, на която позовава касатора – решение по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 959/2009 г., ІІ т.о.решение по т.д. № 115/2011 г., І т.о. В посочените решения, а и в други съдебни актове на ВКС / надлежно публикувани / е застъпено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели, както и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност са предмет и на изрично произнасяне в решение по т.д. № 4254/2013 г., І т.о. Предвид съобразителната част към атакуваното решение, не би могло да се приеме за доказано твърдяното от касатора противоречие между обжалваното решение и цитираната практика на ВКС.
Към изложението не са представени решенията на апелативни съдилища, цитирани от касатора, което е достатъчно за отхвърляне на искането за допускане на касация и по поддържания втори допълнителен селективен критерий, а позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно.
Искането на касатора за сезиране на ОСГТК по формулирания в изложението, посочен по-горе въпрос, не може да се прецени като основателно, тъй като този въпрос не е единствено обуславящ за изхода на делото, а от друга страна не се установява противоречивото му разрешаване от състави на ВКС по см. на чл.292 ГПК.
По жалбата на [фирма]:
Поставеният от този касатор въпрос, свързан с определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника, е относим към изхода на делото в атакуваната с жалбата част. Не е доказана обаче допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, като в случая са важими изцяло изложените съображения по въпрос № 3 по предходната жалба.
Неоснователно е и искането за достъп до касационна проверка на решението в обжалваната от банката част, основано на самостоятелната предпоставка по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Съгласно формирана практика на ВКС по приложение на въведеното със ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. ново, самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърдението на касатора за очевидна неправилност на решението е основано на доводи за несъобразяване на доказателства, които, според него сочат, че ответното дружество от 31.10.2010 г. не е извършвало търговска дейност и финансовото му състояние трайно не е позволявало да плаща своите парични задължения, които доводи не са възприети от решаващия съд. Доводите са релевантни към основанията за касиране, преценката на които е недопустима във фазата по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2364 от 15.11.2017 г. по в.т.д. № 2435/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: