О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
Гр.София, 22.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 182 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. “Б”, гр. С. срещу решение № 184/30.10.2008г., постановено по гр.д. № 529/2008г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решението от 14.08.2007г. по т.д. № 1477/2005г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на З. “А” сумата от 53.76 лв., представляваща припадаща се част от висяща загуба по презастрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност на МПС” за подписваческа 1998г. и е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт за присъждане на висящи загуби по застраховка “К” в размер на 73588.53 лв. за подписваческа 1999г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът З. “А”, гр. С. оспорва жалба и претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че между страните са сключени презастрахователни договори от 14.01.1996г. с предмет на застраховане всички застраховки “К” и “Гражданска отговорност”, сключени от името и за сметка на презастрахования. Презастрахователят е поел задължение, срещу възнаграждение под формата на преотстъпени застрахователни премии, да обезщети презастрахования за всички плащания, извършени от последния в изпълнение на задълженията му по директните застраховки. “В” по договорите са тези, които не са изплатени по директните застраховки в 3-годишен срок от изтичането на подписваческата година. Ако след тригодишен срок от прекратяването на договора останат висящи загуби – неплатени дължими застрахователни обезщетения, презастрахованият има право на иска изкупуването им – заплащането на квотна част. Според решаващия състав висящите загуби, които подлежат на изкупуване са тези задължения на ищеца като застраховател, които са установени в рамките и до изтичането на 3-годишния период след съответната подписваческа година. Сумата от 73588.53 лв. е формирана от висящи загуби по презастрахователен договор “К” за подписваческа 1999г. за задължения на презастрахования, установени в рамките на отворения тригодишен срок по щети, по които не е извършено плащане в този срок, до който подписваческата година е била открита – 31.12.2002г.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на акта на въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, но по същество визира основанията по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че решението на апелативния съд е необосновано поради допусната грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, налице е противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, нарушено е диспозитивното начало и съдържа частично произнасяне по непредявен иск.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, тъй като същите се отнасят до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и до прилагане на клаузите на сключените между страните договори. Изводите на инстанцията по същество не са основани на тълкуването на приложимите правни норми, а на обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото.
Касаторът възпроизвежда изцяло касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и като основания и по чл.280, ал.1 ГПК, поради което изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, въпреки обема си и цитираната съдебна практика, се явява бланкетно. Тези изводи се отнасят и до оплакването за недопустимост на решението предвид на становището на въззивния съд за начина на определяне на “висящите загуби”, който не е обвързан с момента на плащане по директния застрахователен договор, както твърди касатора. Доводите за неправилност на решението не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в производството в размер на 1200 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184/30.10.2008г., постановено по гр.д. № 529/2008г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА З. “Б”, гр. С., пл.”П” № 5 да заплати на З. “А”, гр. С., ул.”Ж” № 20 сумата от 1200 лв. /Хиляда и двеста лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.