О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№399
София, 21.05.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 26 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „„Т”А. срещу Решение № 75 от 08.10.2009 год. по гр.д. № 160/2009 год. на Бургаския апелативен съд в тази негова част с която е потвърдено решението по т.д. № 423/2008 год. на Сливенския окръжен съд, както и в частта с която решението на ЯОС е отменено в отхвърлителната му част и до размера на 32466.28 лв. за главния иск и до размера 1063.34 лв. за акцесорния и БАС се е произнесъл по съществото на спора, присъждайки посочените суми в полза на Т. С. И.. В частта с която исковете са приети за неоснователни, решението на БАС е влязло в сила като необжалвано.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, „Т”А. подържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол, позовавайки се на Решение № 58/2005 год. по гр.д. № 540/2004 год. на Великотърновския апелативен съд; Решение № 19/2005 год. по гр.д. № 242/2004 год. на Великотърновския апелативен съд и Решение № 638/20.06.2006 год. по т.д. № 140/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК не е депозиран отговор от ответника по жалбата Т. И.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.125 ал.3 вр.чл.127 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Няма спор, че ищецът Т е бил акционер в дружеството-касатор, както няма спор и относно обема на акционерното му участие и прекратяването му. Тъй като не му е бил изплатен ликвидационен дял по чл.125 ал.3 ТЗ, претенцията на И. е предявена по съдебен ред. Твърдението му, поддържано пред двете съдебни инстанции е, че размерът на вземането по чл.125 ал.3 ТЗ е 54441.60 лв., а обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД – в размер на 13000 лв.
Спорът пред инстанциите по същество се е развил по отношение на метода по който следва да бъде изчислен размера на ликвидационния дял – въз основа на самостоятелния междинен баланс на „Т”А. или въз основа на баланса на дружеството в който са отразени и загубите на дъщерното предприятие „И”ООД.
Въззивният съд е приел, че релевантен е балансът в който са отразени загубите на дъщерното дружество при отчитане участието на „Т”А. в капитала му и оттам – квотата на И. , съобразно акционерното му участие.
В изложението липсва конкретна формулировка на обуславящия по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, като твърдението е, че „въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетият от него начин за определяне стойността на един дружествен дял на изключения съдружник е от значение за изхода на спора”. Тезата на „Т”А. , подържана в касационната му жалба е, че неправилно БАС „е приел, че текущата загуба на „И”ООД следва да бъде включена при определяне стойността на един дружествен дял”.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Решение № 58/2005 год. по гр.д. № 540/2004 год. на Великотърновския апелативен съд и Решение № 19/2005 год. по гр.д. № 242/2004 год. на Великотърновския апелативен съд са обжалваеми и няма данни дали са влезли в сила и то така, както са постановени. Но дори да би било така, макар и по сходни казуси, съдилищата не са постановили актове, съдържащи противоречащи си правни изводи, а и те не противоречащ на изводите на БАС в решението което се обжалва, доколкото се касае до различни хипотези. Както решенията на ВТАС, така и Решение № 638/20.06.2006 год. по т.д. № 140/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. съдържат произнасяне по въпроса за релевантността на междинния баланс и коя цена на дълготрайните материални активи следва да бъде взета предвид при определянето на размера.
Съдилищата не са се произнасяли относно това, следва ли да бъде взет предвид баланса, съдържащ приходите/загубите на дъщерно дружество, съобразно НСС-28 и МСС-28, както е приел съставът на БАС. Т.е. твърдяното противоречие в случая не е налице.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 75 от 08.10.2009 год. по гр.д. № 160/2009 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.