О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 17 януари 2018 г.
Смесен петчленен състав на съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
СВЕТЛАНА БОРИСОВА
като изслуша докладваното от съдия Албена Бонева гр. д. № 43-а/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Районен съд София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд София – град по иск, предявен от Т. П. Т. срещу Българска народна банка, за заплащане на обезщетение в размер на 8 627,97 лв. – преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196 000 лв. за периода 30.06.2014 г. – 04.12.2014 г. Твърди, че вредите са резултат от неправомерното бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити по чл.1, пар.3, б.“i” от Директива 94/19/ЕО на ЕП и Съвета от 30.05.1994 г.
Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Сезираният Административен съд – София град е прекратил пред себе си производството, образувано по иска на Т. П. Т., като е изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд. Изложил е съображения, че е сезиран с иск за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, който не попада в обсега на ЗОДОВ. Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като във всички останали случаи отговорността на държавата за вреди се реализира по общия исков ред. Няма в случая отменен административен акт, от който да се претендират вредите, каквото е императивното изискване на чл. 204, ал. 1 АПК.
От своя страна, приемащият Софийски градски съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че отговорността на държавата за вреди, независимо дали вследствие акт, действие или бездействие на нейни органи и длъжностни лица в нарушение на вътрешното право или на правото на ЕС, може да се реализира по гражданскоправен или по административен ред; преценката се извършва с оглед характера на дейността на съответния държавен орган или длъжностно лице. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които са придобили по силата на закон властническо правомощие, а длъжностни лица са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗКИ Българска народна банка е компетентният орган в Република България за упражняване надзор върху банките по см. чл. 4, § I, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 г. От това следва, че БНБ е определена за публичен орган, оправомощен от националното право да упражнява надзор върху кредитните институции като част от действащата надзорна система в държавата. Правоотношенията, възникващи между БНБ и останалите банки, при изпълнение на така предоставената компетентност, са властнически. В заключение, Софийският районен съд приел, че исковете за обезщетяване за вреди от действия или бездействия при упражняване на надзор по отношение на кредитни институции са подсъдни на административните съдилища, които трябва да ги разгледат на основание чл. 4, пар.3 ДЕС, по реда на чл. 1 ЗОДОВ.
Смесеният петчленен състав по чл. 135, ал. 4 АПК установи, че с разпореждане от 27.11.2015 г. на председателя на ВАС и председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2 от 2015 г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по следните въпроси: кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС и кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 ДЕС.
Производството по тълкувателното постановление е висящо.
Поставените пред Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС за тълкуване въпроси са идентични са тези, по които настоящият състав следва да даде отговор, за да определи компетентният по иска съд.
Ето защо, настоящото производство по делото следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното постановление.
Мотивиран от горното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д.№ 43-а/2017 г. по описа на ВКС до постановяване на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: