О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София 08.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 07.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 542/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
К. В. К. от сeло Каспичан, Област Шуменска, е подал частна касационна жалба против определение № 373/08.10.2008 год. по ч. т. д. № 375/2008 год. на Варненския апелативен съд, с което се потвърждава разпореждането от 01.07.2008 год. на Шуменския окръжен съд, с което искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса за завеждане на исковата му молба, вх. рег. № 5154/01.07.2008 год., е оставено без уважение.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като в този смисъл се сочат решения постановени по т. д. № 562/05 год. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 619/06 год. на ВКС І т. о., по гр. д. № 210/92 год. на ВКС, петчленен състав, и решение № 2111/09.01.07 год. на ІІІ гр. о.
Ответникът по частната касационна жалба – “А” О. от гр. Ш., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС ІІ т. о. излага следните съображения:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице някои от предпоставките на чл. 280, ал. І от ГПК.
В процесния случай не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК, поради следното:
Посочените решения на ВКС са неотносими към обжалваното определение на въззивния съд.
Докато с въззивното определение се разрешава въпрос относно задължението за внасяне на държавна такса по подадена искова молба – вж. Раздел ІІ Държавни такси и разноски, чл. 71 – чл. 84 ат ГПК, с посочените от жалбоподателя решения се решават различни въпроси – относно допустимостта на установителния иск по чл. 97 ал. І от ГПК /отм./ за установяване нищожността на запис на заповед; относно солидарната отговорност; относно спазване на изискуемата се от закона форма за сключване на сделка, както и за изискуемостта на едно парично вземане по търговска сделка като предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното не е налице приложното поле на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК, и поради това не следва да се допуска касационното му обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 373/08.10.2008 год. по ч. т. д. № 375/2008 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :