3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 04.01.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 952/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.” Е., гр. София срещу определение № 685 от 11.10.2010 г. по ч. т. д. № 649/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба срещу определение № 940 от 07.06.2010 г. по гр. д. № 58/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно по съображения, подробни изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба – [заличено наименование на фирма], гр. София – оспорва същата по съображения в писмен отговор от 01.12.2010 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „С.” Е., гр. София частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е счел, че същата е недопустима, тъй като с нея е атакувано определение за допълване на въззивно определение, което не подлежи на касационен контрол, а именно – определение, с което е изменен размерът на паричната гаранция по допуснато обезпечение.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира обжалваното определение за правилно.
Изцяло следва да бъде споделен правният извод, че допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 250 ГПК е в пряка зависимост от допустимостта на касационния контрол на самия акт, по допълването на който е постановено атакуваното определение. Тъй като определението, с което въззивният съд е потвърдил допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение, не подлежи на касационно обжалване съобразно Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, то такъв контрол не може да бъде осъществен и по отношение на определението, с което страната е поискала допълването му. Неоснователно е поддържаното в тази връзка становище на частния жалбоподател, че възможността за обжалване на въззивното определение произтича от изричната разпоредба на чл. 250, ал. 3 ГПК, според която допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред. Логическото тълкуване на посочената норма налага категоричния извод, че под „обжалване по общия ред” следва да се разбира редът, по който се обжалва актът, във връзка с който е допълнителното произнасяне. Доколкото допълнителното решение, респ. определение се наслагва покрай първоначалното и се ползва със същите правни последици, то еднаква следва да бъде и възможността за обжалването на тези два акта, т. е. ако първоначалният акт не подлежи на касационен контрол, такъв е недопустим и по отношение на допълнителния акт.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 685 от 11.10.2010 г. по ч. т. д. № 649/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: